Ей така – преди сесията, знаете как е…

Вратата беше отворена… отвътре премигваше слаба светлина, всичко останало бе потънало в мрак. Тя се приближи до вратата, тъкмо да прекрачи прага… и Нещото и връхлетя… избута я встрани, изскочи в коридора и спря.

Беше с гръб към нея, иначе високата фигура се беше прегърбила някак странно в мрака, едната му ръка висеше безжизнено до тялото. Нещото завъртя глава и я погледна.

Главата му стоеше леко на една страна, сякаш нещо и тежеше, очите му бяха зачервени и гледаха лудо, от разкривената му уста се стичаше слюнка. Нещото повдигна все още жизнената си ръка, прокара я през чорлавата си коса, изфъфли нещо нечленоразделно и изчезна в мрака на кухнята.

Добре, че до края на сесията му остават само три дни. – Помисли си тя.

Advertisements

Ти какво ще кажеш...?

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s