Какъв философ щях да бъда, ако живеех в епохата на Елинизма?

Човек трудно би могъл да отговори подходящо на такъв въпрос. Не твърдя, че не може да бъде даден отговор, напротив отговор може да бъде даден, но има един проблем, който е поставен след думичката „ако“ в питането. Защото отговора на въпроса какъв философ е щял да бъде някой, ако живееше през епохата на елинизма би изисквал човек да се абстрахира напълно от всичко, което знае за света след тази епоха, да се постави на мястото на един древен грък, за който познатият свят се изчерпва с Европа, а в по-добрият случай и с части от Африка и Азия. Няма да крия, че за мен ще е малко трудно да „пренебрегна“ такава част от знанията и разбиранията си, но все пак отговорът на въпроса го изисква.

Ако трябва да определя възможно най-точно какъв философ щях да бъда, бих казал, че стоически щях да „подкрепям“ учението на Платон. А казвам това, защото лично аз намирам за интересни и правилни вижданията и на платонизма, и на стоицизма.

Лично аз намирам смисъл в разбиранията на Платон за „идеалния“ свят, но ги разглеждам от малко по-различен аспект. Защото дори и за един древен грък би било трудно да приеме, че света който познава е илюзия и измама, че истината не е това което вижда със своите „измамни“ сетива. Затова смятам, че света е „идеален“ а илюзиите са нещо създадено от нас самите, че всеки предмет или животно съществува в този свят под своята „идеална“ форма, но ние създаваме образи на всяко нещо с което се „сблъскаме“ и по този начин този наш образ, тази наша представа за предмета застава пред идеалният му образ и ни пречи да прозрем истината. Защото, ако се замисли човек, за каквото и да е, в главата му се появява определен образ, нещо запомнено отпреди, връзката образ – предмет, но това е образа който той има за този предмет, за друг човек този образ би бил различен, в зависимост от това дали човека свързва предмета с позитивни или негативни чувства.

Друг аспект по който съм съгласен с Платон е „диалога“, съгласен съм, че диалога е инструмента който може да ти даде най-ясна и точна представа за даден човек, това е инструмента чрез който може най-бързо да се опознае природата и характера на една личност. Самият аз използвам, доколкото мога, този инструмент при общуването ми с нови „лица“, защото както действията така и думите могат да бъдат измамни, но ако човек знае как да се вслушва, как да чете комбинацията от двете, то винаги ще стига до истината. Затова и смятам, че „диалога“ не е просто обмяна на словесна реч, диалог са и жестовете и мимиките, диалог са и очите, че дори и паузите по време на говорене, затова и същината на диалога, за който е говори Платон, се крие в едно простичко условие – всичко да става очи в очи, това е първото и може би най – важно условие за достигането на истината чрез диалога.

И тук, докато пишех това, се сетих за „Федър“ и за твърдението на Платон, че дърветата няма на какво да го научат. Тук за момент си припомних, че живея в 21 век, и се замислих „Ами ако…?“* Платон беше запознат с постиженията на съвременната ботаника….нямаше ли да прозре диалога в това взаимодействие на молекулите в растенията и да промени своето твърдение…?

Но това е един въпрос който ще остане без отговор.

Дойде време да напиша и няколко реда за стоицизма. Подобно и на платонизма, аз подкрепям идеите на стоицизма, но ги разглеждам в малко по – различна светлина. Бих казал, че приемам идеята, че човек трябва да отстоява своите разбирания, мироглед, своята истинска природа, защото именно тази наша изначална същност, това което е заложено у нас

ни прави уникални, защото няма двама еднакви души. Защото колкото повече човек държи на истинската си природа, толкова повече той се приближава и до обкръжаващата го природа. А що се отнася до стоическото разбиране за природата и начина на живот бих казал, че за мен правилният отговор се крие в сътрудничеството, но имам предвид симбиозата природа – човек, където всяко действие е в помощ и на човека и на природата. Тук няма как да не се върна отново към нашия 21век, където за съжаление сътрудничеството се изразява под формата на паразитизъм, а стоическото разбиране за живота съобразен с природата би било на практика неприложимо, но това беше едно малко отклонение от темата. Единствено не съм съгласен със стоицизма по отношение на страстите, не мога да приема, че безстрастието трябва да бъде цел за човека, да не би нашите емоции и пристрастия да не са част от истинската ни природа, че да заслужават тази съдба, отредена им от стоиците?

Advertisements

Ти какво ще кажеш...?

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s