Един по-различен Великден

Датата е 24.04.2011г.

В национален план – Великден.

В личен план – първият рожден ден на племенницата ми.

Часът е 09:30 сутринта, мястото е столичният квартал Хиподрума. Приятелката ми и най-добрата ми приятелка (малко странно звучи) са ме оставили за да ходят на семинар по бойни изкуства, а горепосоченият рожден ден е чак от 13:00 – тоест имам време за убиване, даже не е никак малко време за убиване. Сега голямото чудене какво да правя… да се прибера или да не се прибера… с тролей ли да пътувам или с трамвай…и други въпроси в този дух. Тогава се сещам, че в моята добра стара раница (ако можеше да говори горката) разполагам с не по-малко верният ми CANON EOS 3000N + 3 ленти FUJIFILM ISO 100(едната прясно поставена)… значи е решено – с кракомобила към Южен Парк. По пътя минах да си взема една питка хляб(простено е на хлебарката, че беше вчерашна, питката де), времето беше супер – ясно и слънчево so…

Апаратура……checked!

Провизии……..checked!

Време…………..checked!

С бодра и смела крачка преминавам пътностроителната площадка и влизам в парка. По това време на деня посетителите не са много разнообразни – ранобудни майки с деца, хора с кучета, спортуващи и…. един ентусиаст с фотоапарат (честна дума следващите часове не видях друг човек с фотоапарат).

Започнах да се разхождам по алеи и странични пътечки, най-вече по пътечките – повече природа по-малко хора(а те са навсякъде като мравки малки, големи, средни изобщо всякакви… само ми загрозяват кадрите да не говорим, че нямат никакво уважение към институцията на снимащия). Както и да е много се отклоних от основната идея – парка и красотата!

Щрак тук! Щрак там! Клякане тук, сядане там, полягане на трето място… обикаляне в търсене на хубав изглед или точен ъгъл….мирис на зелена трева…цъфнали дръвчета и цветя…песен на птици…крякане на жаби….един дядо с акордеон си изказва мнението за дългокосите младежи, които лежат по поляните с фотоапарати в ръка……и твоята да е жива и здрава дядо!

Обиколката продължава…посядане на пейка…малко хляб и вода за мен…малко хляб за гълъбите…малко хляб за дивата патица която доплува до мен…ЩРАК!ЩРАК! – Няколко пози заминаха….добра патица.

В този момент вече нямах контрол над себе си…просто вървях, а фотоапарата ме ръководеше….всичко пред мен беше в кадри….всичко беше разделено на третини(това ми състояние направо влудява моята девойка).

Видях края на една от пистите за downhill…слънцето падаше иззад пистата и я огряваше подканващо….и аз започнах да се катеря нагоре…пак сядане, клякане, щрак насам, щрак натам…вече съм на втора лента, но и тя е на свършване и тогава осъзнах, че се намирам насред София, но не виждам хора, не чувам автомобили, не виждам сгради…..на онази пътека за downhill бяхме само аз и природата, само аз и светлосенките, само аз и красотата. Катеря и снимам, катеря и снимам и си мисля как успяват тия хора да се спускат по тая пътека с велосипеди….не ги ли удрят храстите по главата….не отнасят ли дърветата….и други такива въпроси.

Уви пътеката излиза на асфалтова алея….значи все още съм в цивилизацията и това не е страната на чудесата(или пък е) в дясно на мен дълга права алея….леко разрушена, скрита от растителността и изкусително падащото между листата и клоните слънце….клякане…фокус…..натискане на спусъка….диафрагмата се отваря и затваря с характерния магически звук, който води до душевен оргазъм всеки път като го чуя. В ляво на пътеката – една стара пейка, но учудващо запазена…приближавам се и количеството презервативи наоколо ми разказват всичко за тази пейка и нейните обитатели(а колко ли даже не са и ползвали презерватив). След кратък оглед на мястото(воайора в мен проговори) забелязвам храсти, зад които може да се скрие човек и да има перфектен изглед към пейката, след още малко оглеждане наоколо намирам и добре отъпкана пътечка водеща до тези храсти…..явно не само воайора в мен е проговорил……затова не правете секс на тази пейка……..наблюдават ви!(освен ако нямате нищо против де)

Поглеждайки към пътеката откъдето съм дошъл виждам подаващите се над дърветата блокове(я то имало и град около тоя парк), продължавам по пътеката и излизам на слънце от сумрака на запустялата пътека(aaarrrhhh! Daylight!!! I am melting!!! Не бе спокс само проблясвам на слънцето, нали сега така е модерно).

На слънчева светлина виждам, че съм до оградата на американското посолство…виси табела забраняваща снимането…..я какви хубави цветя има край оградата……ЩРАК!ЩРАК! Да дойде агент Смит да ми вземе фотоапарата…

Вече слизам обратно надолу…сядам на една пейка….сменям лентата…..малко хляб за мене….малко хляб за пилетата….миниатюрна инквизиция за комарите(плъзнаха вече гадините)….последни глътки вода….проверка на часовника…….леле време е да се изтеглям за денден-а на племенницата. Потеглям към изхода на парка в посока Хиподрума за трамвай номер 5. По пътя няма много за снимане(парка е пълен вече с хора) на една поляна група гълъби легнали на припек….леко приближаване…клякане…ЩРАК!ЩРА….малък голдън ретривър влиза в кадър и разгонва гълъбите…..о лапите са мръсни….някой е плувал по езерцата, ела тука момче….а така….ЩРАК!ЩРАК! едно куче в кадър…малък разговор с собственика(който се оказа професионален фотограф) и отпътуване за денден-а на племенницата.

На това му казвам аз хубав Великден!!!

Advertisements

Ти какво ще кажеш...?

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s