Правилното място за обяд – някои отличителни черти

Колкото повече пътувам по пътищата на родината, толкова повече се затвърждава едно мое наблюдение(ако може така да се каже) свързано с местата за хранене през онзи специфичен период от средата на деня.

Да, време е за обяд… независимо дали човек е на работа, на лекции или си е вкъщи – обяда си е обяд и си иска своето(Веднага!).

Смея да твърдя, че съм човек, който експериментира с храна и е посетил много и най-различни заведения за хранене. От тези ми посещения къде на шега, къде на сериозно си формулирах няколко критерия, по които да познавам правилното място за обядване. Забележете, че подчертавам обядване, защото отличителните черти на правилните места за хубава закуска и вкусна вечеря са различни(за тях друг път сега важен е обядът).

Не прилагайте долупосочените изисквания при избор на място за закуска или вечеря – рискувате да се разочаровате! Бяхте предупредени!

1.  Целевото заведение за хранене трябва да е или в близост до множество офиси, или в близост до натоварен междуградски път или в (както ги наричам аз) работнически квартали(квартали където се работи, но не се живее постоянно).

2. Целевото заведение за хранене трябва да разполага с обедно меню. Но не ви говоря за напечатано и ламинирано обедно меню – НЕ! Забравяте за случая! Търсеното обедно меню е на малък лист хартия, написано на ръка и отделно от основното меню. В най-добрия случай търсеното от нас обедно меню е написано с тебешир или маркер върху дъска, закачена някъде из заведението.

3. Препоръчително е в Целевото заведение за хранене да можем да видим това което се предлага и да можем да кажем  какво и колко искаме. (Натъквал съм се на изключения от това правило, затова казвам препоръчително).

4. Целевото заведение за хранене трябва да има място от което да имаме пряк изглед към кухнята и случващото се в нея (било то и през прозорче).

5. Целевото заведение за хранене трябва да дава храна за вкъщи, офиса, работата и т.н. (че какво заведение за обяд ще е иначе)

6. Целевото заведение за хранене трябва да е пълно в периода между 12:00 и 13:00.

А ако отидеш в периода 10:30 – 11:00 и попиташ за храна да ти отговорят, че още се приготвя.

7. Целевото заведение за хранене трябва да  предлага народни цени.

За тези, които ще си кажат нещо тип “да бе да, като е евтино, кой ги знае как и с какво готвят” ще трябва да разбия мита, че евтината храна не струва а скъпата е винаги хубава. Всичко е проста математика, защото истинското, автентично и качествено заведение за обяд има много клиенти, следователно се готвят малко неща, но в големи количества. А колкото е по-голямо количеството сготвена храна, толкова по-евтино се връзва единичната порция.

Знам, че някои от написаните неща може да звучат смешно и/или нелогично, но до такива заключения съм стигнал, и следвайки тези отличителни черти досега  винаги съм хапвал вкусно и доволно. Това означава, че или аз съм голям късметлия или просто има някаква логика в тези отличителни черти.

Изберете сами.

Опитайте!

Advertisements

Ти какво ще кажеш...?

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s