Фигурата

 Фигурата бързаше към изхода на сградата с нервна крачка. Стигна до изхода, тежката входна врата помръдна след известно усилие. Фигурата трябваше да измине десетина стъпала и още петдесет метра двор, за да стигне до заветното МПС.

Беше късен следобед, слънцето не се виждаше и небето се смрачаваше бързо – щеше да завали в най-скоро време. Фигурата огледа мрачните мраморни стъпала и пустия двор.

Непривично пусто е… – помисли си фигурата обвивайки инстинктивно куфара пред гърдите си като щит. Фигурата тръгна бързо, но някак плахо, притеснено и несигурно по стъпалата – страничен наблюдател би се обзаложил, че човека ще се пребие преди края на стъпалата, такава беше походката на фигурата.

Фигурата премина по стъпалата и усещането за паркираната кола и вдъхна сигурност да продължи през двора… Дали той беше наоколо? – помисли си фигурата. Двора свършваше и колата вече се виждаше, когато фигурата усети, че от сянката на близкото дърво се отделя силует и тръгва в същата посока…

Ами сега, да продължа спокойно или да се затичам, ами ако той ме настигне преди колата…? – мислеше си фигурата докато капки пот избиваха по челото и.

Реши, че ще изчака силуета да се приближи… Явно няма как да се скриеш от подобно нещо… – помисли си фигурата. Фигурата се обърна и впери поглед в приближаващия силует…

– Професоре, относно онзи изпит, който не съм взел при вас… – започна мрачният силует.

Advertisements

Ти какво ще кажеш...?

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s