Реквием за една зимна приказка

Вчера ми се наложи да излизам с колата – точно в големия сняг с всички преспи, предупреждения, аварии по пътя, поледици и апропо екстри предлагани ни от зимата на територията на нашата обична република. Участието в този зимен сървайвър, това оцеляване на ръба е абсолютно безплатно и на доброволни начала, всеки желаещ може да се включи и да има шанса да остави своята следа(най-често почваща от средата на платното, леко криволичеща и губеща се в близката канавка или дърво) в зимната история на родината.

Шофьори по целия свят, обединявайте се! Нека заедно се изпързаляме и изринем своя път към прогреса! – Уупс, извинете, за момент се върнах 30-40 години назад в миналото.

Сега след това лирично отклонение…нека ви разкажа една история, една приказка, една зимна приказка, чиста, бяла, неподправена. Без галванизаторски метафори за зимни дяволчета и бели каучукови човечета. Това е история за един човек, на който му се наложило да излезе с колата си в големия сняг. Този човек знаел, че ще трябва да си изравя колата от дълбоките преспи още преди да се събуди. Още в съня си се въртял неспокойно и сънувал кошмари за това как….аха, аха да си почисти колата и да потегли, и един голям бор загребвал с клоните си сняг и го изсипвал върху колата, а вятърът постоянно духал и смразявал всичко наоколо. Така човекът се събудил и с неохота отишъл да си търси автомобила изпод купчината сняг, която сега заемала мястото му. Ровил, блъскал, измитал, изтъргвал отново и отново, като хвърлял притеснен поглед към надвисналите над колата клони на бора, натежали от мокрия сняг. Накрая човекът успял, освободил колата си от ледените прегръдки на снега, и бил готов да се включи в зимния сървайвър на България.

Но потегляйки, човекът осъзнал, че нещо го тормози, нещо не е наред в зимната картинка наоколо. От една страна той се радвал, че улиците са почистени и може да шофира свободно, но нещо липсвало…нещо го натъжавало вътрешно…

Ами да, осъзнал човекът след известен размисъл…къде са децата, къде са шейните, къде са кучетата, къде е цялата тази глъчка и врява която огласяше махалата преди години? Защо улиците са така черни а поляните така бели, къде е цветът на шейните, къде е шареното на детските дрешки, къде е умишлено разпиляният по пътя сняг, защо е така празно?

И тогава, човекът разбрал какво не е наред…детето вътре в него плачело, плачело за снежните писти, които сега били гол асфалт, плачело за заснежените долчинки, които сега били самотни, без деца. Детето плачело за дните на снежно безгрижие и премръзнало блаженство в прегръдките на махленските преспи. Детето плачело за децата. И тогава нашият герой осъзнал…желанието да изскочи и да се хвърли в някоя преспа, просто така…да полежи, съзерцавайки мрачното зимно небе и издигащите се стълбове от комините. Не се страхуваше вече от студа и снега, защото беше радостен и радостта щеше да го топли, радостта щеше да го пази от мокрия сняг. А не е ли точно това отговора? Не е ли радостта онази малка невидима магия, която кара децата да не чувстват студ през зимата, която ги прави безстрашни и храбри малки войници, готови да щурмуват снежния замък на мразовития сезон?

Но защо тази година полетата край замъка са празни, защо няма кой да го щурмува? Къде са малките ни храбри войници? Да не са изгубили своята магия? Или някой им я е отнел?

Човекът размишляваше и шофираше колата си из зимния хаос, покрай закъсали автомобили, снегорини с вдигнати лопати и пешеходци мръзнещи по спирките. Шофираше и се чудеше къде ли е останала старата му шейна…защото точно тогава, за тези няколко минути магията възкръсна, извиси се над сивия снежен хаос и го превърна в шарена снежна приказка. И приказката не свършва тук, напротив – тя тъкмо започва за нашият герой, само трябва….да дойде уикенда и да стискаме палци, че старата шейната още е на тавана.

Advertisements

One thought on “Реквием за една зимна приказка

Ти какво ще кажеш...?

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s