До Шотландия – Ден 00 – Земята на Мъглите – Единбург

Кацнах в Единбург по разписание единствено имаше малък проблем произлизащ от факта, че служителят опериращ тунела, който свързва самолета със сграда, имаше проблеми с това да уцели люка на самолета(Шотландският ни пилот не скри възмущението си от което). В крайна сметка след 10-15 чакане свързването беше осъществено и всички успяхме да се измъкнем от самолета. Тук е мястото да отбележа, че от всички летища до момента Единбург беше най-добре организирано и нещата при тях функционираха най-гладко. Въпреки, че по това време кацаха само два самолета, имаше шест работещи гишета за паспортен контрол и общо взето два самолета хора минахме за нула време. Изобщо няма да коментирам как служителите на летището успяха да ни разтоварят багажа за има няма 15 минути, но си беше факт, че 20тина минути след слизането ми от самолета вече си бях взел багажа и се бях разположил в чакалнята за пристигащи.

Сега оставаше да изчакам Люлина, която нещо се беше замотала по автобусите и пътищата на Шотландия. Не след дълго тя се появи и се отправихме към спирката на автобусите за да се придвижим към хотела, в който щяхме да нощуваме. В тази държава не само, че воланите на колите са обърнати и движението е наопаки, ами и возенето в автобус е различно – плащаш си задължително при качване и то директно на шофьора на автобуса, няма гратис, няма дявол, ако искаш да се возиш ще си плащаш. Което е добра, но за съжаление неприложима система в натоварен градски транспорт като Софийския да речем. Както и да е…возим се в единия автобус и си чакаме спирката откъдето ще се прекачим на следващия. Намерихме спирката, изчакахме си и автобуса след което се убедих, че VW Golf си е диагноза навсякъде по света, тъй като автобуса ни беше засечен много брутално още на първото кръгово от един Golf. Но както и да е…повозихме се близо 20тина минути с втория автобус(който за щастие спираше точно пред хотела ни) и слязохме на набелязаната спирка. Тук трябва да се отбележи, че дори и слизането от автобус си е цяла друга история…шофьорите спират на дадена спирка само ако на нея има чакащи хора или ако някой от автобуса предварително е натиснал бутона STOP тъй, че е по-добре човек да не заспива в тези автобуси…но най-вече при слизането всеки пътник поздравява и благодари на шофьора. Мисля, че има какво да се научи относно култура и обноски при пътуване от тези хора.

Вече сравнително уморени от пътуването и чакането по автобусни спирки, гари, летища и т.н. стигнахме до хотела, регистрирахме се, направихме един финален напън по витото стълбище до втория етаж и се размазахме на леглото в стаята. След известна доза почивка, няколко литра вода и няколко карамелени бисквити, събрахме сили да се отправим към града в търсене на вечеря…

Тръгнахме по една от улиците, която теоретично водеше към центъра на града, но естествено след 200-300 метра ходене осъзнахме, че сме объркали пресечката и е трябвало да тръгнем по съседната улица… за наше щастие на тази улица намерихме едно капанче с примамлив надпис “Chinese TakeAway” – поне китайската храна си е една и съща навсякъде из Европа. Взехме китайското, върнахме се в хотела, похапнахме едно хубаво и вече с пълни сили можехме да се отправим към заветното легло за една заслужена почивка след дългия, натоварен и изморителен ден…

 

Към Единбург насам

Към Амстердам насам

Advertisements

Ти какво ще кажеш...?

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s