До Шотландия – Ден 00 – Ниската Земя – Амстердам

Кацнах в Амстердам – към 09:30 тяхно време(един час назад спрямо Българското). Имах предварително планирани шест часа престой в Амстердам, планът – да се видя с Ели и да се разходим/да ме разходи из центъра на града, без ходене по бардаци, консумация на весели кексчета или пушене на трева по съответните кафенета. Излязох от самолета, намерих си gate-a за пътуването след шест часа, исках да имам представа къде и колко далече се намира спрямо входа на летището(хубаво е човек да е подготвен). Минах паспортен контрол, учудващо ме пуснаха на тяхна територия, въпреки разните интернет кампании против Българи и Румънци и националистите, които са на власт. Въпреки, че ми прегледаха паспорта доста обстойно мисля, че десетината печати от други гранични пунктове ги убедиха, че е автентичен.

След кратък инструктаж от страна на Ели вече детайлите бяха ясни – летище, гара, Амстердам Централ… и после ще го видим…

Хубавото е, че гарата е буквално под летището – даже не трябва да се излиза от сградата на летището. Човек трябва да се измъкне от транзитната зона, през паспортната проверка и е готов да яхва влака… пардон преди това трябва да си купи билет. Входовете за пероните на гарата представляват няколко ескалатора по средата на огромно кръгло фоайе – билетите се продават от автомати около ескалаторите или от служители на няколко гишета разположени в единия край на фоайето. Тук идва моментът да се отбележи, че в тази държава или поне в Амстердам хората говорят нелегално добър английски. Ако човек знае езика на Шекспир, то няма да има проблеми да се ориентира в случващото се в Амстердам.

Така…след като си купих билета(за Amsterdam Centraal – което се явява туристическия център на града – 8.10 евро двупосочен) е много важно същият да бъде маркиран на един малък автомат разположен по ескалаторите за пероните(за да си нямам разправии с кондуктори, защото оправдание стил “аз турист, ти кой” няма да ме спаси от сваляне от влака). Качвам се на влака и потегляме към центъра, няма как да си изпусна спирката – има мегафони по които се обявяват имената на спирките пък и кажи речи целият влак се изсипва на централната гара(както любезно ме информира една стара дама, отново на перфектен английски), която е и достатъчно голяма, че да не може да се сбърка.

Слизам на централната гара и не след дълго се намирам с Ели – тръгваме пеша из центъра на Амстердам. Много туристи, много нещо. Улиците на Амстердам, със своята традиционна архитектура, освен тълпите от хора представляват един разнообразен и шарен хаос от магазини за дрехи, капанчета за бързо хранене, магазини за сувенири, музеи, кофи шопове, секс шопове, витрини с голи каки и каквото още се сетите – всичко има в този град(най-вече велосипедисти опитващи се да те прегазят, защото инцидентно си стъпил на алеята за велосипеди).

Обиколихме нагоре-надолу с Ели, опитах се да си загубя паспорта, след като ми изпадна от джоба на палтото…снимаха ме пред огромни букви гласящи I AMSTERDAM, ядохме мини палачинки, ядохме пържени картофи, правих още снимки, Ели ми купи някакви карамелени бисквити(които се оказаха уникално вкусни, на връщане се надявам пак да си купя), още обикаляне из града…стигнахме до Червените фенери…имаше голи каки по витрините…продаваха картички с пениси(all sorts and flavors if I may say)…имаше най-различни еротични сувенири…миришеше на трева по улиците…изобщо един най-обикновен ден в Амстердам и двама българи включили се в общия хаос.(или поне за двама знаех със сигурност). Времето беше хубаво и слънчево, Амстердам определено е един красив и очарователен град, който си заслужава да се види. Има някакво очарование и красота във всичко – от старинната архитектура на центъра, през хаоса от капанчета и магазинчета чак до Червените фенери с прочутите им витрини. Но времето течеше и аз трябваше да гоня полет за Единбург тъй, че се отправихме обратно към изходната ни позиция – гара Amsterdam Centraal.

Тук с Ели се разделихме и аз потеглих обратно към летището в преследване на следващата си дестинация – Шотландия. На летището нямаше проблеми, намерих си gate-a, седнах и си изчаках самолета, при качването беше малко интересно, защото си бях объркал мястото, но този проблем беше отстранен бързо и не след дълго излетях за Единбург(седнал на правилното място).

Към Единбург насам

Към България насам

Advertisements

Ти какво ще кажеш...?

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s