В Шотландия – Ден 01 – Земята на Мъглите – Единбург

Единбург – първи ден от престоя ми в страната на мъглите и втори ден от началото на пътуването ми. Вчерашната нощувка не се брой, освен ако не сте от хората, които считат два автобуса и леко твърдо легло за пълноценен престой някъде. За който от вас не знае Шотландия е с два часа назад спрямо времето в България – съответно се събуждам в 05:00 сутринта като някое нощно привидение. Забравих да спомена – хотелът(Merith House Hotel) е много приличен и симпатичен, нищо специално, но определено си спазват мотото – “Luxury and economy”. Собствен санитарен възел, баня(с наистина налична топла вода), безплатен интернет, телевизор, бързоварна кана с набор пакетчета чай и кафе. Голям прозорец с изглед към двора на местното училище – пълноправно по размери футболно игрище (разграфено даже). Хотелът е почти пълен – предполагам поради факта, че скоро е денят на Свети Патрик и в града има повече туристи от нормалното.

Малко отклонение….така, та – лежа си аз рано, рано в пет сутринта и се опитван да не събудя Люлина. В крайна сметка пак съм съумял да заспя…събуждам се по-късно и виждам на мобилния, че часът е почти 08:00 (закуската ни е от 07:00 до 08:30) . При което съобщавам тази жизнено важна информация на всеки, който е в стаята и му се занимава да ме слуша – в тази случай това ще да е Люлина. Сега, тук трябва да отбележа, че неизвестният Африкански изследовател, който е казал, че човек не бива да застава между тигъра и храната му определено не е бил наясно с ефектите на това да застанеш между жена и закуската и. В момента в който казах, че си изпускаме закуската Люлина беше на крака, обличаше се и едновременно с това съумяваше да ме ръчка и мене да ставам от леглото – посредством отвиване на ходилата и дърпане за палците на краката. Това е един от онези моменти в които човек в просъница се чуди какво лошо е извършил, с какво е съгрешил, та Господ му изпраща вселенско наказание под формата на гладна жена рано сутрин, която да го дърпа за палците на краката.

Станах, облякох се и стигнахме до закуската – надолу по витите стълби, все надолу, та чак в мазето – това са едни симпатични вити стълби и това е едно симпатично мазе, особено когато е преустроено да бъде трапезария и предлага стандартна континентална закуска подкрепена с голям чайник чай и каничка с мляко. Единствено ми липсва телевизора със сутрешните новини и прогнозата за времето.

Приключихме със закуската и се върнахме в стаята. Малко почивка и мързелуване. Сега вече беше време да измислим какво ще се прави през деня, бяхме “откраднали” малко брошури оттук оттам – тъй, че се заровихме в тях и в Google Maps. Прегледахме картата на града няколко пъти много внимателно! Наблягам на което! Тръгнахме от хотела и сред двадесет минути ходене – съпроводени от мрачно време, дъжд и вятър излязохме зад градската гара вместо пред нея, къде не бяхме направили правилна маневра идея си нямам. Важното е, че бяхме стигнали до центъра на града и сега мисията ни беше да намерим място за обяд…не, че бяхме много гладни, ама дъждът вече ставаше прекалено силен а вятърът все така си духаше(Шотландска приказка какво друго да кажа).

Избрахме ресторант от веригата “Bella Italia” – въпреки, че е пределно ясно все пак да кажа – ресторант за Италианска кухня. Симпатичен ресторант с топла атмосфера и интересен (по мое мнение леко претъпкан) интериор, кухнята беше отворена и над бар плота се виждаше какво се случва вътре – печене на прясна паста, подхвърляне на спагети и зеленчуци в тиган, издигащи се стълбове от огнени езици над разни тигани с неизвестно съдържание – общо взето добре организирана и бушуваща от работа кухня по време на обеден час-пик.

Естествено предлагаха обедно меню и понеже от известно време насам аз съм решил, че като ходя нагоре-надолу по ресторанти ще си поръчвам само неща, които не съм ял преди това обедно меню ми се видя много обещаващо и предизвикателно. Първо си поръчах нещо чесново, което се оказа прясно изпечени малки хлебчета със чесново-зехтинов сос към тях – голяма вкусотия, бързо изчезнаха от чинията.

Интересният момент дойде с второто ястие което си поръчах – Cozze Napoli. Сега, тук е моментът да кажа, че ако знаех как се превежда mussels сигурно нямаше да се спра точно на това ястие, но честно казано не съжалявам за избора си – все пак идеята беше да опитвам нови неща. Чаках доста дълго докато ми дойде поръчката, в момента в който видях, че келнерът се приближава към мене с голяма дълбока чиния, която е захлупена с още една чиния усетих, че нещо не е наред…

Келнера дойде, постави чинията, обяви тържествено “Cozze Napoli!” и отхлупи чинията, съдържанието на която беше…. черни миди в доматено-чеснов сос!

Бях малко шокиран първоначално, но нямаше как да протестирам – сам си го бях посочил и избрал, пък и миди досега не бях ял. Както се оказа мидите са доста хубави и определено стават за ядене – особено с доматен сос и чесън. По-интересното беше, че келнерът приложи цялата тази тържественост, защото очакваше, че не знам какво съм си поръчал и искаше да ми види реакцията като отвори чинията, но за негово разочарование аз не само запазих самообладание, ами и си изядох всичко дето го имаше в чинията (без черупките). Тъй, че заключението – Cozze Napoli са доста добре и вкусно приготвени миди. А за келнерите, които са се обзалагали дали ще си ги изям или не – съжалявам, не се плаша толкова лесно или поне не и от храна. Но останах с впечатлението, че това не е нещо което се поръчва често в този ресторант, защото келнерът мина поне три пъти да ме пита дали всичко е наред и има ли проблем с нещо – толкова проверки са си съмнително много. За финал си взехме една двойна сладоледена мелба Кръстникът – нищо особено, мелба като мелба.

Дъждът вече беше поспрял – само леко ръмеше. Времето беше все така мрачно, излязохме от ресторанта, следваща спирка – Музея на Единбург(изложбата с мумиите – както не сте ги виждали никога преди или поне така гласеше рекламата).

По пътя за музея се спряхме при един билборд рекламиращ среднощни обиколки на града в стил “Ловци на духове”. Човекът, който стоеше до рекламните афиши(облечен в костюм стил – 17, 18 век) любезно ни отговори на въпросите и ни упъти към офиса на фирмата, която предлага туровете за да ни кажат детайлите и евентуално да си платим за обиколка – “Помещението с големия череп на края на улицата, няма как да го сбъркате“, информира ни човекът, е не го сбъркахме. Влезнахме в малко помещение, мрачно, черно, миришещо тематично на факли и като цяло създаващо усещането за подземие. Оказа се, че няма запланувана среднощна шест часова обиколка из подземията на Единбург – тъжно! Но си платихме за час и половина обиколка из подземията – от 22:30 до 00:00(най-доброто лекарство против запек в града, както ни информира човека на рецепцията, който имаше вид на средновековен тъмничар), даже получихме студентско намаление – сумарно платихме 20 лири. Вече си бяхме уредили вечерта сега можехме спокойно да се насочим към музея и мумиите…

Трябва да отбележа, че входа в музея на Единбург е безплатен и има защо – музеят представлява внушителна пет етажна постройка, събрала в себе си технологични, антропологически и природни експонати от най-различи епохи. Традиционни дрехи от различни епохи, парни двигатели, старинни доспехи и оръжия, светлинни фарове, макети на кораби, автомобили, препарирани животни, камъни, кристали и още, и още, и още…човек може съвсем спокойно да си отдели 3-4 дни само за този музей. Няма да се спускам в подробности за музея, защото за всеки от етажите може да се изпишат по няколко страници, а това даже не е единствения музей в града.

Платихме си за Египетската изложба(единствената платена изложба в музея). Беше интересно, заслужаваше си парите. Прекарахме още известно време из останалата част от музея и решихме да се изнасяме за да си починем преди нощната обиколка из града (вече беше към 17:00). Тръгнахме на обратно, пропускайки внушителният замък на Единбург, но нямахме време за него – още от началото беше ясно, че ще е или мумии или замък. На връщане към хотела се спряхме да хапнем в заведение носещо името “Зенобия” и предлагащо дюнер кебап и други добре познати нам вкусотии от не дотам далечния изток…

Менюто в Зенобия беше интересно, както се оказа по тези места фалафелите се правят от месо, а не като тези по Българските капанчета за дюнери(които даже не съм сигурен от каква точно смес се правят). След един бърз поглед над менюто аз си поръчах “eajet” и “chicken shawarma“, Люлина си поръча бургер. Както се изрази Люлина – Хубаво е когато ти сервират бургер в който месото е повече от хляба. Да не говорим, че към него си вървеше и солидна порция картофки и зеленчуци. Що се отнася до моята поръчка… eajet се оказаха пържени хапки от пресовани зеленчуци и някакъв набор подправки – голяма вкусотия.Chicken Shawarma се оказаха парченца печено пилешко месо в сос, поръсени с някаква специфична ориенталска подправка с която съм се сблъсквал и преди, но още ни знам как се казва. Накратко и Shawarma беше страшна вкусотия(явно не случайно я рекламираха като един вид специалитет на заведението).

Така…след като вече бяхме уважили и това заведение за похапване, можехме спокойно да се насочим обратно към хотела. Решехме да се придвижим пеша през града – малко разходка, малко разглеждане, пък и все пак да видим къде бяхме сбъркали пътя на идване…за да си знаем за следващия път…както се оказа излизането на Leith Street изисква два завоя в повече отколкото си мислехме в началото, а къде е разликата….ами разликата е, че в единия случай(Leith Street) човек излиза отгоре и пред централната гара на града, а в другия случай(без двата допълнителни завоя) човек се озовава отдолу и зад централната гара на града. За тези, които се чудат защо казвам отгоре и отдолу – ами, защото Единбург е един малко смахнат град, който се простира на няколко ясно различими нива, което прави придвижването из него още по-интересно, забавно и объркано.

Но да не се отплесвам от нашата обиколка… разходката премина бързо и сравнително спокойно(последните десетина минути бяха доста дъждовни). Трябва да отбележа, че докато се разхождахме из Единбург не видях нито един McDonalds и само едно KFC, за сметка на това имаше много и най-различни ресторанти за национална кухня – Италиански, Полски, Турски, Руски, Китайски, Индийски, Виетнамски….сигурно и още е имало, но не съм ги видял. Но идеята ми е, че количеството на заведенията за “боклучава” храна беше изключително малко на фона на останалите(кога ли и в България ще се стигне до такъв момент)…

Стигнахме до хотела и се отдадохме….кой на почивка, кой на баня – в подготовка за вечерната обиколка из подземията и старите улички на Единбург…

 

Към подземията на Единбург оттук.

Към Единбург насам моля.

Advertisements

Ти какво ще кажеш...?

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s