В Шотландия – Ден 01 – Земята на Мъглите – Единбург – Подземията

Прибрахме се, починахме си колкото можахме до 21:00 след което стана време да се отправяме към сборната точка за обиколката на града. В нашия случай сборният пункт щеше да е пред таблата рекламиращи самата атракция, където по-рано през деня любезно ни бяха упътили към офиса на фирмата. Напуснахме хотела, качихме се на предварително набелязания автобус и потеглихме към центъра…движехме се напред с графика така, че решихме да си скъсим пътуването с една спирка и да се разходим пеша до мястото на срещата. Стигайки там се оказа, че въпросният площад е сборна точка за повечето турове обикалящи града – покрай нас една група мина и замина да търси призраци, таласъми и привидения в неизвестна посока, водача на друга група изкрещя “For whiskey everybody!!!” на което тълпата отвърна с едно хорово “Ура“. Както се оказа Единбург има история в производството на уиски и съответно има “Whiskey Tours” на града. Докато си чакахме нашия надзирател се възползвах да щракна Люлина пред една стара телефонна кабина(почти като тази на Doctor Who) а през останалото време се топлехме и внимавахме да не настъпим някой и друг гол охлюв(площада и стените на сградите буквално бяха покрити с тях – леко гнусна гледка, но все пак в унисон с средновековното излъчване на града).

След като стана време и вече се бяхме събрали доста хора, дойде и надзирателят ни за вечерта или по-точно надзирателката – средна на ръст девойка с много приятен, разбираем английски, облечена в подобаващо старомодни и зловещи, черни дрехи(като за отредената и роля) и покрита с огромен червен плащ с голяма и дълга качулка – ефектът от развяването на плаща и лекото му влачене по паважа беше доста впечатляващ и създаваше още по-приятна, средновековна атмосфера около групичката ни.

След кратка встъпителна реч за това какво ни предстой и каква ще е програмата за вечерта се запътихме с девойката към офиса на фирмата – за да може, който не си е платил предварително да си плати и така нататък. Цялата административна част премина учудващо бързо и подредено за количеството хора, които бяхме. След като всичко беше платено обиколката можеше официално да започне. Това, което ми хареса още от началото беше, че хората не предлагаха някаква измислена атракция – с изскачащи от тъмното актьори в нелепи дрехи, звукови ефекти и прочее. Нищо подобно, още от началото девойката каза, че няма да има такива неща и нещо повече, че ще има доста за историята на града(и то онази част – кървавата, мръсна и мрачна история за чуми, пожари и смърт) което на мен изключително много ми допадна.

Сега…много се чудех какво да разкажа и какво не, защото все пак знам ли..не искам да разваля нечия екскурзия до Единбург като разкажа прекалено много за туровете и историята на града. Затова реших да не се впускам в подробности(все пак не бива и да саботирам бизнеса на хората – доста труд са вложили). Та така…турът ни започна, първо ни разходиха из квартал, който и през средновековието и сега се слави с не дотам хубави неща…на една автентична стара улица ни разказаха колко нестабилни са били постройките навремето и как цели улици са се срутвали буквално за минути погребвайки всички под останките на сградите. След което оцелелите(а и не малко новодошли) са вдигали наново сградите и са продължавали борбата(така да се каже).

Разходката ни продължи към една стара катедрала при която ни разказаха как преди години на площада пред катедралата са се изпълнявали публични екзекуции от най-различен характер – изгаряне на клада, обезглавяване(с предимно тъпи ножове – за да има зрелище за публиката) и така нататък интересни спортове. Както се оказа по онова време ловът на вещици е бил широко практикуван и е можело да те обвинят за почти всичко, че си вещица. А нарочат ли някого за вещица винаги е завършвало с публична екзекуция, било то чрез изгаряне или удавяне. След тази кратка лекция пред катедралата се спуснахме по някакви малки стълби(които нямаше да видя ако не ми ги бяха показали) и се върнахме на малките старинни улички на града, откъдето се насочихме към музея на мъченията – за да разгледаме автентични инструменти за мъчение от средновековието. Тук е моментът да спомена, че девойката която ни развеждаше си вършеше изключително добре работата – маниер на говорене, интонация, черен хумор, излъчване… – определено знаеше как да въздейства на публиката и да държи хората настръхнали и в очакване…

Стигнахме до музея на мъченията(като по пътя кажи речи се изсипахме върху главата на един спокойно пикаещ студент в един ъгъл – точно до входа за музея). Музеят се оказа една стая с тридесетина експоната(което беше малко разочароващо), но въпреки това експонатите бяха доста интересни, зловещи и брутални(повечето даже не мога и да опиша, а за някои определено не искам да си спомням). Както се оказа – след музея следваше да влезнем в част от подземията на града. Честно казано до този момент доста се чудех откъде Тери Пратчет е измислил Анкх-Морпорк(по-точно начина по който града расте и се развива) и самата река Анкх, но след като се запознах с част от историята на Единбург вече ми беше ясно. Единбург е изграден на нива, на етажи като между етажите, които са обитаеми в момента буквално има междинни подземия от преди векове, които през средновековието са подслонявали цялата сган и измет на тогавашното общество – просяци, убийци, крадци и т.н.

Въведоха ни точно в едно такова подземие – ниско, тъмно, влажно, мухлясало, осветено само от свещи и зловещо. По пода имаше локви, както се оказа при дъждове всичко от горните улици се просмуква и оттича в подземията. Изобщо, мястото беше чудничко – перфектното място да си живее човек. Но както ни разказаха – май, май повече хора са умирали там отколкото са живели. Разказаха ни за епидемии, пожари, убийства, самоубийства, духове и демони. Оказа се, че това място е било изследвано от ловци на духове, изследователи на паранормални явления, съвременни вещици. Като заключението е, че всичките са били доста уплашени от силите витаещи в тези подземия. Отново екскурзоводката се възползваше от тъмнината, свещите и фенерчето си за да допринася за ефекта на историите си, да въздейства върху публиката или просто да ни плаши и стряска. Като се замисля една такава работна позиция изисква доста добри презентациони и ораторски умения а и със сигурност много допринася за развиването на такива.

След края на обиколката на подземията ни изведоха до входа на някакво заведение – “The Banshee Labyrinth” където ни се полагаше по една чаша водка(включена в пакета на обиколката). Самото заведение беше много приятно и добре издържано в стил на средновековно подземие – прав коридор с множество, симетрично разположени “клетки” от двете страни, вериги, окови, свещи и т.н. Вече беше станало сравнително късно а и доста студено(за което влагата и студа в подземията допринасяше) и с Люлина решихме да дадем нашите ваучери за водка на една друга влюбена двойка, а ние самите си хванахме такси и се прибрахме обратно в хотела – на следващата сутрин ни чакаше пътуване към St. Andrews.

 

Към Сайнт Андрюс оттук моля…

Към Единбург оттук моля…

Advertisements

Ти какво ще кажеш...?

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s