В Шотландия – Ден 02 – Полята на зайците – Сайнт Андрюс

Поспинкахме си сладко, сладко през нощта…на сутринта станахме, оправихме малко багаж(Аз), закусихме, оправихме останалия багаж(Люлина) и се отправихме към рецепцията да си заминаваме – аз помъкнал куфар и раница, тя с нейната раница. Помолихме човека на рецепцията да ни повика такси, благодарихме за обслужването и се изнесохме към улицата.

След няма и пет минути таксито пристигна, направи обратен завой и се паркира пред нас – сребрист мерцедес Е320(I think, not quite sure), шофьорът излезе от колата и ни помогна с багажа. Десет минути и пет лири по-късно вече бяхме на автогарата на Единбург и си чакахме автобуса за Сайнт Андрюс. Решихме да пропуснем един автобус и да се качим на следващия – различен маршрут, по живописен и малко по-дълъг, но все пак сме там да разглеждаме и за никъде не бързаме…

След двадесетина минути чакане прекарани в приказки за банки и финансовата стабилност на Острова автобусът ни дойде – купихме си билети, оставихме си багажа(автобусът беше по-скоро градски а не междуградски ама карай) и се настанихме за предстоящото пътуване.

От Единбург се изнесохме сравнително бързо, излизайки от града се започна с едни нелегално зелени поляни и пасящи по тях овце – много овце. Планът беше и да минем по един от двата големи моста минаващи над заливите около Единбург, но това беше и точката в която малко ударихме на камък. Мостът имаше по две платна в посока, като в нашата посока едно от платната се ремонтираше(точно преди моста), съответно четири платна движение изведнъж се вливаха в едно – lovely! Отвисяхме си поне четиридесет минути докато се качим на моста! Общо взето стана малко забавно в автобуса – хората си извадиха книгите, шоколади, ядки, минерална вода и какво ли още не – като, че ли се подготвяхме вече за лагеруване(а слънцето пече ли пече…).

Както и да е, накрая преминахме заветния мост, тук трябва да спомена, че по средата на моста можеше да се види един супер дребен остров в залива и на острова имаше поставен самотен багер(голям почти колкото острова) – загадка какво правеше там.

Останалата част от пътя беше изпълнена с променящи се картини на малки градчета, разорани ниви, зелени пасища, малки горички, самотни къщи и множество стада от овце. Една идеална, спокойна и красива провинциално-аграрна гледка. През целия път липсваха високи планини, най-много да се мерне някое и друго малко възвишение в далечината – къде скалисто, къде покрито от плътна зелена покривка. Пътя беше добре поддържан и привидно доста тесен(учудващо направо как автомобил и автобус можеха да се разминат на него). През доста голяма част от маршрута пътят е разделен от полетата и нивите посредством ниска и видимо доста стара зидана ограда – висока не повече от метър. След като минахме през няколко населени места – някъде спирахме, някъде не. Стигнахме до крайната ни дестинация – Сайнт Андрюс или Свети Андрей, ако ви харесва повече – почти типично Шотландско село с някои изключения като университет и голф игрища.

Тааа…слизаме на автогарата и се отправяме към местното супермаркет – Tesco. Пазаруваме ядене и сладки глезотии(и не сладките глезотии не са ядене – sorry). После заставаме да чакаме автобус… споменах ли, че е денят на Свети Патрик и, че по някаква случайност в този ден се провежда и вторият по-големина Октоберфест в Европа – тук в Сайнт Андрюс…

И така по улиците се разхождаха пияни хора от всякакъв пол, род и възраст – момчета в къси панталонки с тиранти, момичета в къси рокли ала Баварска провинциална девойка, зелени човечета ала Свети Патрик, симпатични девойки с къси зелени полички и дълги зелени чорапи ала God Bless Saint Patrick’s Day…. А споменах ли, че беше едва един часа на обяд?

Първи впечатления – много народ, голи каки, пияни младежи и множество места за ядене и пиене…Ура аз съм си в студентски град!!! Еха…сега остава и да се науча да им разпознавам монетите и да гледам в правилната посока като пресичам улицата и всичко ще е екстра.

Стигнахме с автобуса до Обще(житие)то с главно О…много готини четири етажни сгради разположени сред зелени полянки и асфалтирани алеи за пешеходци и велосипедисти. Няколко сгради с перални машини, детска градина(съвсем сериозно), множество навеси за велосипеди, езеро с патки(ама патките липсваха) – тишина и спокойствие. Готино място, естествено по закона на Мърфи ние се намираме на четвъртия етаж в дъното на коридора – добре, че куфара е само 10 килограма.

Пристигнахме, разтоварихме се, запознах се с някои от съквартирантите на Люлина и айде в банята – много добре действа след толкова път от мене да знаете. Малко следобедно крако-клатене и придремване подкрепено с известна доза….да….сладки глезотии…навици какво да се прави.

Вечер настана, месец изгрява…скачаме на автобуса за центъра и отиваме в сградата на студентския съвет, споменах ли, че въпросната постройка е голяма колкото първи корпус на НБУ(без последните два етажа). Стигнахме там, повъртяхме се и отидохме да се разхождаме малко из града, да видя за какво иде реч…кръчми, магазини, дюнери – в общи линии Люлина се справя доста добре с ролята и на мой гид сред обърканите улички и каменни къщи на Сайнт Андрюс. Споменах ли, че все още сме деня на Свети Патрик а хората от обяд не са почнали да пият по-малко…а там се напиват лесно…изобщо чудничко…

Върнахме се в сградата на The Union за по бира и да видим какво се случва – на входа ми дадоха бележка за приходящ пришълец(one bloody pound!). Пихме по бира, повъртяхме се, наоколо се лееха напитки и преносно и буквално, разни девойки обикаляха да събират чашите директно в касетки…масова проява с мащабни размери…

Общо взето това беше от първия ми ден в Шотландски студентски град…скоро след това се прибрахме и легнахме да спим – все пак пътуването си беше изморително дори и след малко следобедна почивка. Освен това смятам, че за случващото се в студентските мъжки тоалетни си заслужава да напиша отделен пост…it’s epic enough to justify it.

Към студентските тоалетни оттук  моля…

Към подземията на Единбург оттук моля…

Advertisements

Ти какво ще кажеш...?

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s