В Шотландия – Ден 03 – Полята на Зайците – Сайнт Андрюс

Оцеляхме след комбинацията от Свети Патрик и Октоберфест…

Събудихме се и се измъкнахме от леглото за да се сблъскаме с едни климатични условия, които се колебаеха дали да ни отпуснат малко слънчева светлина на аванта или да ни изкъпят на аванта…споменах ли, че в Шотландия времето е много относителна променлива…хем слънце грее, хем вали, ту е мрачно и сиво, ту е ясно и синьо – откачена работа. Но да оставим климата на страна… време беше да се помисли за закуската(споменах ли, че дюнерите в Шотландия се правят предимно с агнешко месо и, че от предната вечер си бях запазил известно количество агнешко…), оказа се, че две яйца забъркани с печено агнешко, подправи и лук са перфектни за закуска…

След като се бяхме подкрепили и бяхме отметнали задължителното проверяване на електронни пощи, социални мрежи, четене на новини, статии, блогове и т.н. бяхме готови да се отправим към центъра на града за една по-обстойна и разгърната(доколкото има терен за което) обиколка на населеното място и неговите забележителности.

Противно на моите очаквания се оказа, че има какво да се види, не само по трите централни улици, но и встрани от “центъра” на града. Като се изключат по-новите постройки като общежитията и някои специализирани постройки, останалата част от архитектурата си беше автентична и определено старинна(не просто видимо старинна – просто повечето къщи наистина бяха на по няколко века). Съответно може да си представите, че повечето къщи представляваха солидни, каменни постройки с вид на средновековни замъци и крепости, малки прозорчета, орнаменти и украси по стените, множество редици от малки и тесни комини по покривите(ето едно място където Дядо Коледа не би успял да си провре шкембето) и всичката тази мрачна, солидна, каменна, подредена и възбуждаща въображението красота заобиколена от високи и буйни, но добре поддържани и оформени живи плетове.

Понеже е неделя доста от магазините не работят така, че закупуването на сувенири се отлага засега…

Люлина започна да ме развежда по главните и странични улички на града – видях къде какво ядене дават, къде се намират различните кръчми, какво трябва да се опита във всяка кръчма, къде се намират “дискотеките”… и то с това се изчерпаха главните улици.

Преминавайки към страничните улички все повече можех да видя гледки, които съвсем спокойно можеха да бъдат и от 19ти век – дълги улички с каменни къщи от двете страни и никаква, било то и бегла следа, която да подсказва, че сме 21ви век.

Picture of the St. Andrews's old streetsUniversity Building @ St.Andrews

Видях повечето университетски сгради и учреждения – всички(без някои изключения) представляваха старинни подобни на замък сгради пръснати из целия град(някои от тях даже имаха изглед към морето). Не мога да си представя как се отопляват тези сгради зимно време, още по-малко пък имам идея как са ги отоплявали навремето(все пак това е университет на 600 години). И като казвам замъци разбирайте, че се имаха къде декоративни къде истински си кули с най-различни размери и форми, покриви с декоративни крепостни стени изобщо една средновековна приказка. Ту е хубаво и запленяващо, ту има нещо което не ми харесва, нещо не ми е наред, още не съм наясно какво е…но ще разбера. Най-накрая стигнахме и до най-интересната част от града – останките от катедралата и старинното гробище. Личи си, че катедралата е била огромна и внушителна, дори и само по останалата дясна стена на кораба, камбанарията и части от парадния вход.

St. Andrews - Cathedral

Камбанарията е висока повече от 20 метра а стените определено имат поне 10. Стената в дъното на катедралата, където са били олтарите също е сравнително запазена. Интересно е да се наблюдава една сграда строена с десетки години, като тази катедрала, защото по-внимателно вглеждане може да разкрие промените в архитектурните стилове в процеса на работа – половината оцеляла дясна стена е с правоъгълни прозорци, докато останалата половина е с двойни прозорчета оформени като арки и с декорации около тях. Може да се забележат и разлики при декорацията на стените при олтара и вътрешността на парадния вход.

Cathedral Ship

От лявата стена са останали само основите в земята а някогашният под представлява красива зелена поляна. Зад дясната стена на катедралата може да се видят останките от помощни помещения и нещо което има вид да е било малка крепост. Навсякъде по зелените поляни стърчат стари надгробни плочи – сигурно са над сто. И учудващото е, че хората от района имат навика при хубаво и слънчево време да си правят пикници сред гробовете, което лично на мен ми се стори малко ексцентрично, било то и когато става въпрос за гробище, което вече не се използва. Също така не са малко и студентите, които се събират да учат там при хубаво време…

Друг интересен факт е, че из парка на катедралата е пълно с пейки, като всички до една са дарение от някое семейство, явно има традиция хората да даряват пейки за обществени цели. Имайки предвид, че излязохме сравнително късно от общежитието и този ден премина почти неусетно и след сравнително бързата обиколка на катедралата се отправихме обратно към общежитието да търсим ядене, защото вече и двамата бяхме прилично гладни. Тази вечер вече успях да се запозная с цялото кралско войнство тъй да се каже – попълних и втория грък, плюс китайката(вече се бях запознал с американеца и първия грък). Както се оказва доста голяма част от ежедневието на едни студенти – съквартиранти се прекарва в кухнята по един или друг повод и това е най-удачното място да се засечеш с всичките си другарчета по апартамент.

    

 

 

Следващ пост от серията тук.

Предишен пост от серията тук.

Advertisements

Ти какво ще кажеш...?

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s