Размисли за благодарността и има ли тя почва у нас…

Доста често ми се случва просто да се спра, да се огледам наоколо – какво се случва около мен, какво се случва със средата и хората, какво се случва в ежедневието ни и…..доста често се разочаровам от това което виждам. Имам чувството, че хората все повече загрубяват, стават все по-мрачни и все по-негативно настроени. Сякаш, че във времената на социални мрежи, всеобщо споделяне и свързаност сме по антисоциални от всякога.

Имам чувството, че хората забравиха какво е това благодарност, какво означава да признаеш нечие дело или труд. Или по-просто казано “да направиш евалата” на някого, да му кажеш, че го бива в нещо, че се е справил добре, да го окуражиш да продължава в същия дух и т.н. Толкова ли е трудно да признаем нечии труд и да покажем благодарност към някого за свършената от него работа? Сякаш до такава степен сме свикнали с някакви неща, до такава степен сме свикнали, че дадени неща се подразбират, че дадени неща са общо приети хора, че няма нужда да се казват, защото “то се знае, че е така“.

Сякаш до такава степен сме свикнали, че дадени хора трябва просто да си вършат работата, “защото това им е работата…”, че лелката в магазина трябва да ни се усмихва докато си купуваме хляб, че момичето зад гишето трябва да си върши бързо и професионално работата и още и още такива примери, сред които ние сякаш се самозабравяме, вглъбяваме се и спираме да оценяваме работата на хората около нас. А всеки от нас знае, колко е хубаво онова вътрешно чувство на удовлетвореност когато някой ни поздрави или ни благодари за добре свършената работа и въпреки това ние го правим все по рядко… защо?

Искам да се запитате, кога за последно някои от вас е изразил благодарност или признателност към някого? И не говоря за автоматичните шаблони тип: „Благодаря, лека работа“ и така нататък. Не! Говоря за истинска благодарност, за това съзнателно да намерите координатите на някого или да потърсите връзка с него на живо за да му изкажете благодарност или за да го поздравите за добрата работа.

Всеки обича трудът му да бъде ценен(повече от финансово). Как очакваме някой да се радва и да си върши работата с удоволствие и кадърно, когато никой не го оценява(освен финансово) и на никой не му дреме за това дали си върши работата професионално или не? Може би го очакваме, защото така трябва? Защото на човека за това му се плаща? Правилно, на човек му се плаща за да си върши работата, но не и за да я върши с удоволствие, не за да е любезен с клиентите и колегите или да е винаги ведър, разговорлив и приятен. Усмивката не се купува с пари а с нематериалното признание на труда. Ако един човек не чувства, че труда му се цени(ами просто му се плаща за да вържи нещо), то ще му е все тая как си върши работата – нали така и така си взима заплатата на края на месеца.

А не е трудно и определено не отнема много време… да се напише един мейл, да се пусне едно съобщение, да се стисне нечия ръка…

Прочели сте хубава книга – поздравете автора за добре свършената работа.

Харесали сте съдържанието на даден блог – оставете коментар.

Харесали сте формата и съдържанието на дадено списание или предаване – поздравете редакторите за добре свършената работа.

Харесали сте обслужването и храната в даден ресторант – попълнете книгата за поздравления и препоръки.

Сигурно има и още(даже по-подходящи примери), аз за тези се сещам в момента…но между всички примери(писани и не написани) има нещо общо – всички отнемат не повече от десет минути. А от опит ще ви кажа, че понякога едни десет минути могат да накарат човек да се усмихва и да си върши работата с удоволствие през целия ден.

Advertisements

One thought on “Размисли за благодарността и има ли тя почва у нас…

Ти какво ще кажеш...?

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s