Шотландия – Ден 06 – Празници – Сайнт Андрюс

Денят е 21 Март – Сряда. Люлина имаше да ходи на някакви лекции по средата на деня така, че аз реших да се поразходя безцелно из града в търсене на нещо забавно и интересно. Използвах кракомобила за да стигна до центъра на града…избрах си една уличка и тръгнах по нея в търсене на нещо интересно за гледане или снимане. Не след дълго се натъкнах на едно доста интересно магазинче – същинска пещера на Аладин.

Curiosity shop – както се казваше магазинчето беше сборен пункт за всякакви неща, както антики, така и нови предмети. Всякакви непотребни дрънкулки(от онези, които имат свойството да събират количество прах право пропорционално на това колко ви радва да ги гледате на рафта в стаята), подаръчета, своеобразни джаджи, накити, игри, времеубиващи и времеспиращи средства.

Честно казано досега не бях виждал такава колекция от шахматни фигури и дъски – като се почне от Семейство Симпсън, мине се през Властелинът на Пръстените и се стигне до Междузвездни Войни. Различни музикални инструменти, карнавални костюми, ножове, мечове и т.н. – всичко това на няма и 20 квадрата площ. Сигурно прекарах поне един час в този магазин, поговорих си със собственика, опитах се да се спазаря за един нож – ръчна изработка от Мароко(за съжаление със собственика не бяхме на едно мнение за процента, който трябва да се смъкне от цената).

След като се разделих с магазинчето се отправих на обиколка към по-старите части на града, прочетох някоя и друга информационна табела…после Люлина се обади, че е приключила с лекциите и отидохме да хапнем нещо. Някъде там ми беше показана и една много интересна плочка на един от тротоарите – както ми обясни Люлина, навремето са убили някой на това място и плочката носи неговите инициали. Като студентите вярват, че ако даден студент стъпи върху плочката, трябва на определен ден от месец Май да влезне в морето иначе ще го скъсат на изпитите (интересни традиции, които даже се спазват).

Споменах ли, че въпросната вечер бяхме канени на плажа…да отпразнуваме Кюрдската нова година? същата вечер се добрахме с бодра стъпка до плажа, където вече се бяха събрали 20тина човека и бяха запалили огън – унищожаването на запасите от бира и вино беше започнало. Честно казано ми беше много приятно и интересно да видя как множество и най-различни хора(като етнос, националност и вероизповедание) се бяха събрали за да отбележат Кюрдски празник – при все, че кюрдите организирали събирането бяха само трима човека.

За огъня се бяха погрижили много находчиво – бяха минали през града и бяха събрали 3-4 изхвърлени от магазините дървени палети, които сега горяха много приятно на фона на вече залязващото слънце…

Като сравнително новодошъл и все още непознат за множеството Люлина ме запознаваше с най-различни хора(вече ми беше омръзнало да отговарям на въпроси тип…”харесва ли ти тука”…”какво мислиш за града…” и т.н. – бях почнал да давам вече произволни отговори без да му мисля много много), запознах се и с част от останалите българи в Сайнт Андрюс. Вечерта премина в много приказки, смях, прескачане на огън(никой не успя да се запали, но някои се опитаха), въртене на огън и т.н.

По някое време в далечината имахме възможност да наблюдаваме и друго зрелище – от близката военна база провеждаха нощно учение…в продължение на няколко часа изстрелваха осветяващи ракети и можеха да се видят прелитащите по дължината на хоризонта снаряди в параболична траектория. Учудващо, от всички присъстващи само аз и още един двама човека се усетихме какво се случва на хоризонта и трябваше да обясняваме на останалите, че това в далечината не са НЛО.

Когато огънят започна да гасне, пиенето свърши и задуха по-студен вятър, народа започна да се разотива в различни посоки. Изгасихме огъня, събрахме боклуците в няколко торби и се отправихме обратно към града(ходенето по тъмния плаж си има своя чар). Общата идея беше да се съберем някъде на затворено и да продължим купона…в крайна сметка всички се разотидоха и ние на свой ред се прибрахме в общежитието(след кратко спиране за пържени картофки).

 

Следващ пост от серията тук.

Предишен пост от серията тук.

Advertisements

Ти какво ще кажеш...?

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s