Нероден Роман

Или….Вътрешно-душевни терзания и диалози. Творчество породено от скорошния ми сблъсък със стари мой записки и нахвърляни първоначални опити за писане на художествена литература…

Главни действащи лица:

Иван Николов а.к.а Spurch

SSA – Spurch Sarcastic Avatar(we all have it…seriously…we do…right? Guys!?)

Spurch: – Гледай сега какво съм бил измислил преди 5-6 години…

SSA: – Аха, и как разбра, че е от преди 5-6 години човече? Да не би да си си записвал датите като си писал?

Spurch: – Не бе човек, кой ще си играе да записва дати, но съдейки по степента на кракопис която съм прилагал и видът на хартията….мда тези листа са от една от любимите ми тетрадки в гимназията, използвах я…

SSA: – Абе, Шерлок… ти днеска… ще четеш ли нещо или ще си правиш графологични експертизи на old school краснописа!?

Spurch: – Добре де, добре де…..голям зор значи…гледай сега какво съм бил измислил…Земята на Деветте Кули…и тия девет кули пазят проходите водещи натам…и кулите са построени много, много отдавна – в древни времена от девет магьосника…Гледай колко оригинален съм бил…направо ми идва да се гръмна от толкова плоски писания…

SSA: – Хах, кули, магьосници…ти май, май си покрадвал малко от господин Пратчет а?

Spurch: – Аааа моля, моля Магизточник го прочетох едва преди година…тъй, че от никой нищо не съм копирал…само си ми е дошло…

SSA: -Аха…ти случайно да си световноизвестен автор на повече от 30 романа и да си преведен на повече от 20 езика? Не си! Тъй, че стой спокойно и си трай…никой няма да ти обърне внимание…

Spurch: – Мда, мда….имаш право…

SSA: – Естествено, че имам…ти съмняваш ли се!? Я да те видим какво още ти е родила гимназиалната глава…

Spurch: – Добре, добре… и в тази земя на деветте кули….имало могъща книга със заклинания, която магьосниците пазели зорко…

SSA: – Не, не, не…спри моля ти се, че просто…не знам вече… още малко и Сър Тери Пратчет ще отвърже Октавата и ще я насъска срещу тебе…като ти се вмъкне някое заклинание в главата ще те питам после какви ще ги вършиш…като те знам…

Spurch: – Е стига де, вече казах, че по онова време не съм бил запознат с Магизточник…

SSA: – Ей! Какво казахме преди малко….известен ли си…имаш ли рицарско звание…нямаш!….Тихо сега!

Spurch: – Добре де, добре…човек да не каже нещо значи…обаче виждаш ли колко “оригинален” съм бил още на времето…

SSA: – Мани, мани…толкова си бил оригинален, че направо от тебе е капело и е оставало оригинална диря по пътя ти…

Spurch: – Чакай, чакай…натам става по-интересно….почвам да говоря за някакъв прокълнат генерал…човека много почнал да се доближава до истината за великата книга и конспирацията около нея и тогава власт имащите използвали едни самодиви да го прокълнат и да го приковат към едно дърво в една гора….завинаги….и той човека си стой там и си гние ли, гние през годините и вековете…

SSA: – Сега пък тоя генерал откъде го изрови…да те питам аз… и как така е прокълнат и прикован…немърлива работа…аз ти казвам, ако бях някой тиранин и т.н. щях директно да пратя някой да го убие….нямаше да се занимавам със заклинания, самодиви, омагьосани гори…и тям подобни глупости….има човек – има проблем, няма човек – няма проблем, сещаш се? Още от сега ти казвам…тия власт имащи дето управляват…не ги очаква нищо хубаво като гледам колко немърливо си вършат работата…

Spurch: – Еееее….соспри се де…Не съм казал, че гората е омагьосана…

SSA: – Ооо…я да си траеш…гората не била омагьосана, кажи ми ти откъде ти ги роди главата тия самодиви….и как така са го приковали тоя човек към това дърво?!

Spurch: – Гледай сега тия самодиви са го приковали с верига към дървото и…

SSA: – Верига а? И каква ще да е била тая верига дето са използвали?

Spurch: – Де да знам каква е била веригата… самодивите си живеят в тая гора и си имат омагьосано дърво в гората и си приковават хора към него…а са използвали вериги щото ония с властта така и така не са им платили достатъчно за мръсната работа и те са решили да не си дават много зор…имали са една стара магическа верига дето е хващала прах и ръжда в килера и са решили, че сега е перфектния момент да я използват….избърсват малко прахта и ръждата и светва като нова… и готово – свършена работа…

SSA: – Бре, бре тия твоите самодиви много бойни бе…пък и си гледат икономическите интереси…мани, мани…

Spurch: – Ами какво да ти кажа…сигурно те са дали най-ниска оферта и затова са им възложили обществената поръчка за прокълнаване на генерала…hence…старата магическа верига и дървото насред гората…не е имало достатъчно материал за убийство…както казах – много оригинално е станало…

SSA: – Добре де, добре де…тука става….айде от мене да мине, че гледам си се вдъхновил нещо и си се надъхал покрай тая история. Я дай да видим сега какво още може да предложиш….щото един прокълнат генерал….книга не прави…капише?

Spurch: – Еми какво, какво…седи си този нашия генерал…обикаля си…крачи нагоре надолу…нали се сещаш…човек няма много много какво да прави като е прикован към дърво за цяла вечност….при това насред гора…демек на човека сигурно му е скучно и иска да си поговори с някого…да си излее душата тъй да се каже…

SSA: – Ей! Нека позная….ей сега ще ми кажеш, че даже си осигурил друшка на генерала с която да си разговарят сладко, сладко…

Spurch: – Е, не точно друшка, но…

SSA: – Ей! Добър съм, добър съм….нищо не можеш да скриеш от мене…

Spurch: – Пич…ти си ми в главата…как се очаква да скрия нещо от тебе?

SSA: – Ха ха ха! Направо съм си същински бонус от пакет с предплатени услуги…сещаш ли се….от ония дето ги взимаш и после през целия период на договора си блъскаш главата и се чудиш защо си взимал подобно нещо…

Spurch: – Мда….уви…сещам се….ех….в какво се забърках….та… да не се отплесваме от темата. Гледам тука съм нахвърлял някакви бележки за един персонаж….такъв интересен….дето се появява по някое време…един бард дето обикаля от град на град и от село на село да събира и разказва истории и така нататък…

SSA: – Ахааа…и ти…тоя бард…кога смяташе да го включиш в картинката…преди или след като Роулинг издаде разказите на нейния бард???

Spurch: – Ей! Това не е честно, по онова време тя даже не беше довършила поредицата за ония с The Magic Stick…

SSA: – Айде, айде стига си се обяснявал….свирено вече….дай да видим какво друго имаш по тия стари листи…

Spurch: – Ами то….май, май това е….няма друго писано по темата….домързяло ме е явно…

SSA: – Ахаааа…..значи…чакай да видим с какво разполагаме до момента…така…протокол за опис на старите записки на едновремешно-потенциалния, последствено нероден роман…Първа точка – Земя на деветте кули – един брой, много оригинална…викам да я драскаме без да му мислим много, много. Втора точка – Велика магическа книга – един брой…значи да ти кажа…толкова велики, магически книги съм виждал, че просто твоята ако не прави двойно лате и курабийки с парченца шоколад….просто забрави да има потенциал в нея – драскаме! Така….докъде стигнахме…Кръвожаден прокълнат и изстрадал през годините генерал…тука трябва да ти се признае…има някакъв потенциал….ще го запазим засега… Така…Главен герой бард, бродещ нагоре-надолу и събиращ истории – един брой….значи степента на оригиналност на тоя твой бард направо клони към безкрайност……минус….безкрайност…

Spurch: – Че, чакай бе човек….то от тая история нищо не остана…

SSA: – Значи, човек….какво да ти кажа….с тия оригинални идеи… и с тоя гол генерал дето е пред разпадане….тоя твой роман….не само, че няма да види бял свят…ами и ще си остане под формата на множество малки, опашати неврончета, щъкащи из твоя мозък…

Spurch: – Ей! Сарказъм такъв…

SSA: – Винаги на твоите услуги…консултации, съвети или най-обикновено хранене – 24/7….специално за теб!

Advertisements

Ти какво ще кажеш...?

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s