Снимка

Той държеше нещо в ръката си, проблясваше стъкло, днес щеше да я види, а това в ръката му беше подаръкът за нея. Той ходеше по улицата и сякаш самият вятър го носеше в здравата си прегръдка, волно, свободно и нехайно…..изведнъж нещо стана….чу се звук от търкане на гума по асфалт…….чу се удар……една фигура полетя, една фигура се претърколи по стъклото на  колата, и остана да лежи…..да лежи и да се гърчи….

Той лежеше там, а колата вече се отдалечаваше, даже не спря да му помогне, той лежеше а живота го напускаше, колко ли неща не му минаваха през главата в момента, но само една мисъл кънтеше…. „Искам да я видя!!!” отекваше в главата му. Той още стискаше здраво в ръката си подаръка за нея, опита се да си поеме дъх, да се изправи, и усети че се дави…..дави се в собствената си кръв…..кръвта му напираше през устата и не му даваше да си поеме дъх…..опита се пак…..и пак…..безсмислено……потрепери още няколко пъти в предсмъртна агония  и замлъкна завинаги.

А кръвта течеше……напираше през устата……надолу по бузата……по рамото….чак до зверски счупената му ръка…..надолу към китката и към подаръка……рамка от дърво…….пукнато стъкло и лист хартия…….две фигури прегърнати в своята любов….две фигури, които няма да се видят вече……и капки кръв по пукнато стъкло…

Advertisements

One thought on “Снимка

Ти какво ще кажеш...?

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s