Размисли за четенето…

Винаги ми е било интересно колко и какво четат хората. Имам предвид четат ли изобщо, ако да – колко често и каква литература предпочитат. Всеки който ме познава се е сблъсквал с това мое специфично любопитство и желание да задавам въпроси. Един от любимите ми въпроси винаги е бил “Колко книги четеш?” и доста хора реагират странно или просто не знаят какво да отговорят, а на мен ми звучи толкова логично – просто, защото аз никога не чета една единствена книга, обикновено чета по четири – пет книги паралелно. Отново тази система на четене не ми звучи ни най-малко нелогична, защото в моето виждане за “живота от нещата” не е нормално човек да е винаги в настроение за четене на точно определена книга (това ми твърдение съм склонен да сведа до всичко свързано с даден човек), просто няма как(поне в моето съзнание) човек винаги да е в настроение да чете проза или поезия или пък да чете определено заглавие или автор – всяко нещо с времето и настроението си. Затова и за мен е абсолютно нормално да чета по няколко книги паралелно – една ще е фантастика, друга ще е историческа, трета ще е стихосбирка, биография и т.н. – каквото ми е на душата (и в главата) – това чета.

Както се оказва намира се някой и друг човек, който също да практикува този стил на четене, което винаги ме радва(най-вече, защото се успокоявам, че има и други луди като мене на този свят). Но също така ме радва, защото колкото повече един човек има разностранни вкусове за литература, толкова повече теми за разговор с този човек се разкриват и предлагат интересни възможности(или поне аз така си мисля). Защото в последните месеци установих, че едно от приятните неща в живота включва в себе си добър събеседник, чаша горещ чай, приятна атмосфера, тиха музика и един хубав куп от теми за разговор и философстване(а и удобно място за сядане – много е важно!). При наличието на тези предпоставки човек даже може да се надява и на зараждането на един хубав спор, но не си мислете за спор тип “Сръбска музика и бой” – говоря за един хубав диалог между хора с различни виждания по дадена тема, от което в крайна сметка и двамата участници да излязат с обогатени знания и разширен мироглед. Все пак в диалога/спора се ражда истината(или поне така се твърди).

Не знам за вас, но аз мога да прекарвам свободното си време винаги по този начин и съвсем спокойно мога да изкарам часове в такива сладки приказки без да ми омръзне (Все пак не без причина някои хора ме кръстиха Леголас със Сладките Приказки а.к.а Legolas Sweet Talks). Това което ме притеснява е, че не забелязвам много други хора да прибягват до подобни практики. Един професор по физика беше казал, че тъжното на нашия век, е че науката е избягала/напуснала кафенетата. Аз бих допълнил, че също така е тъжно, че литературата е избягала от кафенетата. Сякаш подобни теми отсъстват от местата където народа се събира на приказка(и не ми споменавайте “фейкбукито“, защото аз си падам “old school” и предпочитам да си говоря с хората en vivo). Не знам, може и аз да съм в грешка, може да не съм бил на точното място в точното време да видя чудото да се случва. Това което ми вдъхва надежда е появата на кафенета-книжарници и книжарници-кафенета(note the difference) през последните една-две години просто, защото след като има предлагане значи има и търсене(right?). Но тук идва и един друг проблем, че в тези учреждения рядко виждам млади хора. И не ме разбирайте погрешно, че в книжарниците няма млади хора и т.н. просто колко от тях се хващат за дадена книга и присядат някъде отнесени в първите страници(или в последните), колко от тях реално се задържат там, вместо просто да се задоволят с the quick tour покрай рафтовете с книги, а колко от тях реално си купуват нещо? А това е нещо важно, защото кафенетата-книжарници и книжарниците-кафенета имат възможността да върнат/възродят нещо хубаво в културата на младите и подрастващи хора, защото без присъствието на младите, то контингентът на подобни заведения постепенно ще намалява(било то и по чисто биологични причини).

Ако сте прочели това и нищо не сте схванали или просто седите пред екрана и в главата ви изкача просто “WTF?” – спокс! Не съм имал предварителен план или идея за написаните по-горе редове – това си бяха просто свободни размишления за четенето от моя страна – наличието на обърквания, разбърквания, липса на връзка, център, идея, теза и други потенциални литературно-критични дефекти е абсолютно възможно!(Това последното май трябваше да го сложа в началото на текста – Nah! Whatever…).

Advertisements

Ти какво ще кажеш...?

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s