Шотландия – Ден 09 – Игри в Мъглата – Сайнт Андрюс

Един от последните дни в Шотландия. За тази вечер се бяхме подготвили за по-специален event – щеше да има сбирка на Mostly Harmless Society, тоест феновете на Дъглас Адамс и Пътеводителя. Събирането беше предвидено за вечерта в бара на студентския съюз. Трябва да се отбележи, че към този момент студентите вече бяха във ваканция и повечето се бяха изнесли от града, следователно барът беше изцяло на наше разположение – видео стената, музиката, озвучаването, билярда и т.н. просто, защото ние бяхме единствените посетители – петнадесетина луди глави, събрали се да гледат заедно избрани откъси от различни екранизации на Пътеводител на галактическия стопаджия и да играят всевъзможни игри свързани с което. Естествено, не бях учуден, когато отивайки там всички останали си носеха хавлиени кърпи или бяха дошли по хавлиени халати(тук настана един спор защо хората с халатите не си носят кърпите, който прерасна в спор за това дали според книгата човек винаги трябва да си носи кърпата или просто винаги трябва да знае къде се намира кърпата му – този спор така и не приключи с победители).

После дойде време да се гледа филм на видео стената, както се оказа подкарването на самия филм на видео стената беше доста голямо изпитание, но след около тридесет-минутна борба, филмът тръгна на екрана(не, че ми беше особено интересно).

За сметка на това част от компанията предложи да се ходи за храна аз пък реших, че е настанало време за малко количество Cookies, та се разходихме до близкия супермаркет да напазаруваме. Като се върнахме няколко човека предложиха да седнем да играем Magic The Gathering (по онова време за мен това беше просто много странна игра с карти, която прилича на Yu-Gi-Oh) не знам точно как стана, но народа успя да ме навие и мен да опитам да играя така, че седнах и с малко помощ направих може би най-голямата грешка в живота си(към днешна дата имам вече над 400 карти). Играта се оказа супер интересна и прекарахме цялата вечер в игране(с което малко провалихме идеята на вечерта а.к.а Пътеводител и Mostly Harmless Society, но въпреки това ни беше много забавно).

След като прекарахме доста часове в игране на карти, ядене и пиене, някой предложи да играем на криеница из сградата – организирахме се, разбягахме се, скрихме се и…..след като аз прекарах няколко минути лежейки на пода зад едни столове в един коридор, реших да изляза за да видя какво се случва. Посрещна ме охраната, който доста грубо ми се скара, че сградата не е за игра на криеница и, че не може да се държим като пет годишни деца(той пък ще ни каже – троп!). Затова решихме, че както е вече тъмно(полунощ) и мъгливо навън, защо пък да не играем криеница в единия от парковете на града. Групово напуснахме сградата, стигнахме до парка, организирахме се, изпокрихме се и…..зачакахме да ни намерят. Вече бях споменал, че из града се разхождат на свобода зайци, да ви кажа като всички налягахме, приклекнахме или се покатерихме и потънахме в тишината на нощта, зайците се появиха – много от тях, а като добавим тъмнината и мъглата – преживяването си засбужаваше от където и да го погледнеш. Аз бях решил да легна плътно по корем до едни храсти така, че да имам видимост на поне 240 градуса около мене, зайците започнаха да обикалят по поляната и да подскачат край мен, човекът, който трябваше да търси мина на два-три метра от мен и не ме видя, после намери двама души и те пак минаха покрай мен и не ме видяха! Накрая едва не ме сгазиха при третото минаване и ме видяха. Но аз не бях последен, имаше и по-хитри индивиди, дълбоко внедрени и добре скрити, за малко да пропусна един такъв, който беше легнал като вампир в ковчег до една стена в едни храсти. Накрая останаха само Люлина и още някой, къде ли не търсихме, и обикаляхме, и търсихме, и се връщахме и….нищо! Няма ги! Накрая се предадохме, оказа се, че Люлина се беше скрила в едни храсти в които аз още не знам как беше успяла да влезе и в които аз определено не бих се събрал(а нямам и желание). Докато се събирахме под една лампа Люлина разказваше разпалено как покрай нея минал някакъв огромен заек и показваше с ръце на всеки колко е бил голям.

Както се бяхме събрали всички и бяхме вече леко измръзнали от престоя по полянки, храсти и дървета, решихме да се върнем към центъра и да видим дали не може да хапнем и да пийнем нещо. Имаше желаещи да се прибират, имаше желаещи за ядене на бургери, имаше желаещи за консумация на алкохол – нямаше празно! Накрая се поразходихме, засякохме се с други хора(от тези, които останаха в сградата на Студентския съюз) и стигнахме до Дервиш и пържените картофки с чеснов сос – вярно, че сосът там е толкова силен, че после те боли стомахът от него, но е толкова уникално вкусен, че не ти дреме за болките!

Накрая вечерта приключи с едно такси и едно топло легло в общежитието на Люлина. Следващият ден щеше да ми е последен за това ми посещение, а вдругиден щяхме да пътуваме обратно към България.

 

Следващ пост от серията тук.
Предишен пост от серията тук.

Advertisements

Ти какво ще кажеш...?

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s