Шотландия – Ден 10 – Време почти не остана… – Сайнт Андрюс

Ден последен…добре де, предпоследен – утре си тръгваме. Но въпреки това обстановката вече е малко тъжна – разчистване, приготвяне на багаж, уговаряне на транспорт до Единбург(защото трябваше да тръгнем в 03:30 сутринта от Сайнт Андрюс) и т.н. подготвителни и предзнаменователни действия, които в края на краищата щяха да доведат до нашето завръщане в България. От една страна се радвам, че се връщам в родината, от друга си мисля колко още много неща има, които не съм видял наоколо – хора, забележителности, плажове, селца, градове, кръчми и т.н. в този дух неща…

Поне времето е хубаво и слънчево, сякаш се опитва да ни примами да останем още и да не бързаме със заминаването. Целият ден мина доста монотонно в приготовления, гледане на филми, слушане на музика и дояждане на съдържанието на хладилника(за да не остава докато Люлина я няма). Също така не трябва да се пропуска фактът, че Люлина вече си мечтаеше за страхотната мису супа на летището в Единбург.

Някъде към късния следобед вече не ме свърташе на едно място в квартирата и реших да взема на заем колелото на Люлина за да направя една последна обиколка на града и да направя още някоя и друга снимка преди да се е скрило слънцето. Излязох от общежитието и намерих въпросното колело, което по мое скромно мнение(а.к.а по мнението на човек, който сам си ремонтира колелото) не беше в много добро състояние(меко казано). Въпреки това много ми се беше докарало колело и реших да не бъза прекалено претенциозен – взех колелото и се спуснах по една задна уличка към центъра на града. По пътя минах покрай футболни игрища(на които имаше табели забраняващи изрично играта на голф) и няколко университетски тенис корта.

Пътят излизаше при няколко студентски общежития и продължаваше към сградите на факултетите по математика и физика, които бяха на практика нови и модерни здания, контрастиращи на средновековното излъчване на града и въпреки това изместени достатъчно встрани от него така, че контрастът да не се набива на очи.

Харесах си една пейка, която гледаше към сградата на математиците и към морето – приятна гледка, лек ветрец, топли слънчеви лъчи, колелото подпряно на пейката… човек може да си седи така с часове и да се наслаждава на живота. Докато седях така на пейката изобщо не забелязах, че на съседната пейка е седнала една възрастна жена, която в един момент стана от пейката, мина покрай мен и се обърна към мен с думите “What a wonderful day it is, don’t you think so?“. Честно казано тази малка сцена като, че ли допринесе за идилията и магията на момента и мястото – една непозната, стара женица, която ти се усмихва и ти казва колко красив е деня.

Поседях още малко след което се качих отново на колелото и слязох до плажа за една малка разходка, минавайки през световно известните голф игрища на Сайнт Андрюс. След разходката по плажа се отправих към центъра на града, едно бързо кръгче оттам и обратно към общежитието за да видя какво си прави моето малко съкровище.

Честно казано вечерта мина малко странно, защото аз не си лягам преди 12:00 – 01:00, а пък в 03:30 трябваше да тръгваме – следователно аз реших изобщо да не лягам да спя и, че ще си наваксвам по пътя към Единбург и в самолета към Амстердам. Затова през по-голямата част от вечерта Люлина се беше сгушила до мен и спеше докато аз се бях хванал да наваксвам с епизоди на Doctor Who, и така докато не прозвуча алармата(за ставане).

   

  

Следващ пост от серията тук.

Предишен пост от серията тук.

Advertisements

Ти какво ще кажеш...?

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s