Шотландия – Ден 11 – …и обратно към BG – Сайнт Андрюс -> Единбург -> Амстердам -> София

И алармата за ставане звънна…в 03:20 сутринта – време е да се отправим към летището на Единбург и да потеглим обратно към България. Станахме, облякохме се, последна проверка на багажите, всичко ли сме взели – каквото сме забравили да свирне от някъде и т.н… знаете как е преди заминаване. Хващаме куфарите и се отправяме към чакащото ни на паркинга такси(тъй като не си намерихме другарчета за пътуването удоволствието ще ни излезе към 70 английски лири), натоварихме се на таксито и потеглихме в нощта към Единбург – досега не съм виждал толкова спокойни пътища. Честно казано по-голямата част от пътуването към летището я проспах, спомням си, че Люлина поддържаше някакъв casual разговор с шофьора – колкото да не е тихо в колата.

Като стигнахме на летището навън беше все така тъмно и студено. Влизайки в летището и минавайки през багажи и проверки установихме, че заведението където правят мису супа не работи толкова рано сутрин, затова закуската ни се сведе до една супа и два сандвича на пейките за изчакване пред gate-a(сандвичите не бяха лоши, но все пак не бяха мису супа).

Тук някъде(между закуската и безпредметното чакане) започна да става интересно…и двата ни полета закъсняваха – излитахме по едно и също време, но аз летях през Амстердам, а Люлина през Париж(летище Жарл-freakin-Дьо Гол) и двамата нямахме много време за прекачване и закъснението на полетите започна сериозно да ни тревожи…

В крайна сметка и двамата излетяхме със закъснение – аз първи, Люлина след мене. В Амстердам аз успях да си хвана прекачването(имах някъде към 30 минути за което), но за съжаление Лю нямаше моя късмет(Господин Дьо Гол е най-голямото летище в Европа все пак) и остана да чака полет за 18:00 вечерта – поне нямаше да нощува в Париж.

Приземявайки се в София научих радостната вест за предстоящото полудневно безпаметно висене на Люлина в Париж – добре поне, че имаше кой да ме вземе мене от летището в София.

Така приключи първото ми посещение в Холандия и Шотландия – много динамично, весело, на моменти слънчево, на моменти мъгливо, но винаги усмихнато и забавно. Пътуването в чужбина, независимо по какъв повод винаги крие едно особено очарование и успява да се запечата в съзнанието на човек.

Странно, че последният пост от серията се оказа и най-кратък от всички… може би, защото завръщането на дадено място винаги крие зад себе си раздялата с друго, а поне на мен ми е трудно да съм многословен при раздялата с едно място което ми подари невероятни мигове и спомени за цял живот.

 
Предишен пост от серията тук.

Първи пост от серията тук.

Advertisements

Ти какво ще кажеш...?

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s