Завръщане в Страната на Мъглите – Август – Септември 2012

Напоследък не ми остава кой знае колко време за писане и ето, че едно пътуване от края на август и началото на септември вижда бял свят чак сега – на прага на Новата година. Но все пак, по-добре късно от колкото никога. 2/3 от този пост бяха написани буквално по летищата на Европа, а завършекът – съвсем наскоро. Приятно четене…

Ето, че дойде сутринта на двадесет и четвърти август и моя милост отново поема на път по летищата на Стария Континент. Първо трябваше да стигна до летище София което, имайки предвид ранния час не беше голяма философия. На самото летище беше забавно – явно някой “от горе” е решил, че поставянето на неудобни и лишени от смисъл пунктове за проверка на документите е уместна мярка за повишаване на сигурността на летището, пътниците и персонала. Какво се получава в действителност – един, единствен граничен полицай проверяваше билетите и паспортите на всички пътници при наличието на шест излитащи полета, няма смисъл да описвам размерите на опашката и нейното раздразнение от този факт. Само не разбирам защо трябва да се сблъскваме с такива фалшиви мерки за сигурност – ако искате сигурност за летището поставете КПП на два километра преди летището и проверявайте обстойно всеки пристигащ автомобил или пешеходец, но нека позная – това няма да е ефективно, нали? За сметка на това сигурно е доста по-ефективно да създаваш изкуствено струпване на пътници в салона на летището(където всеки може да влезне и да внесе каквото си поиска) – на това му викам мерки за сигурност made in BG.

Излитането от летище София беше забавно, от отдавна не се бях возил в автобус до самолета. Както може да се очаква от България Еър екипажът беше любезен и хващаше окото. Този път получих място до страничен авариен изход – широко е, много е широко, вече само там ще пътувам. Но честно казано този полет надмина всичките ми досегашни рекорди….по брой бебета и малки деца в един самолет(няма ли ограничения за тези неща мисля, че трябва сериозно да се помисли по този въпрос), честно ви казвам пет+ малки деца в един самолет, рано сутрин не е приятно изживяване. докато излитахме и идваше време за провеждане на дежурния инструктаж(а.к.а в случай на emergency правете това и това и не обръщайте внимание на факта, че смъртността при самолетни катастрофи отива към 100%) едно от бебетата започна да реве, после започна да се дере, след това започна да се дере със зор и желание, после ни стана смешно, пет минути по-късно то продължаваше(вече не ни беше смешно). Инструктажът започна, стюардесите не се чуваха от дерящото се дете, главната стюардеса увеличи звука на говорителите – детето увеличи децибелите, дори една от стюардесите, които провеждаха инструктажа извъртя многозначително очи(с грееща усмивка на лицето). Честно ви казвам през тези минути размишлявах над евентуалната рентабилност на бебешки ball gag-ове по детските магазини. Накрая детето се умори и млъкна, може би беше за добро – не го чухме повече до края на полета(може би майката му е разтворила някое розово хапче в млякото).

Полетът беше приятен – прекарах времето в четене на втората книга от Властелини на Небето(много приятно фентъзи романче, не е нещо специално, има силен, ала Ле Гуин привкус и прекалено много розови моменти за моя вкус – I mean love is love…but for fuck sake), имаше няколко случая на по-силен друс-друс, колкото да не забравяш, че си на единадесет километра височина.

Кацането в Цюрих беше помрачено – буквално, беше облачно и мрачно, сякаш всеки момент над нас ще се изсипе библейският потоп. докато самолетът кацаше погледнах през прозореца и видях, че един от капаците на крилото липсваше – след 4-5 секунди капакът се показа и си се приплъзна на мястото, но по дяволите Jesus Christ Optimus Prime, never scare the shit out of me again. След като кацнахме и всеки се захвана да си включва мобилния телефон в салона на самолета се чу една симфония от пет-шест класически Nokia мелодии(едната от който моя), което накара хората наоколо да се позасмеят.

Навсякъде по това проклето летище ме мислят за местен и даже не ме питат какъв език говоря, чак като кажа, че говоря английски и отсрещната страна започва да говори на английски. Всъщност има едно изключение – в duty-free shop-a решиха, че съм руснак. Ама много хитро са го направили – като минеш през проверката на багажа пътят ти естествено минава през магазина, максимално те изкушават да си купиш нещо. И аз си купих – огромен шоколад Toblerone! Вярно освен това изпълних и две поръчки за парфюми, но това е друга тема(ако бяха мой парите, повярвайте ми – нямаше да дам 170 евро за парфюми). След няколкочасов престой на това летище, прекаран в четене на книга и писане на тези редове, най-сетне се намирам пред gate-a за Единбург, а от слушалките звучи The Althogether на Orbital. Изобщо, животът е хубав(особено като на път за Сайнт Андрюс ще имам огромен Tobleronе, който е бил много лош и трябва да бъде наказан).

И навън заваля(а пак ще пътувам с автобус до самолета), къде са ви слънчевите планини и китни градчета от рекламите, чувствам се огорчен и излъган(It’s raining…i won’t my money back). Gotta go….battery is low.

И така докато чаках аз да стане време за излитане забелязах един юнак и една девойка, които се насочиха към gate-a и седнаха да чакат, честно казано още докато минаваха покрай gate-a вътрешно си казах…тези двамцата ако не са от България…те па на!

Следващите минути преминаха в слушане на Orbital и чакане да ни пуснат на самолета. Дойде заветният момент и персонала се появи на гишето. Тук беше много забавно, защото моят паспорт е от старите(тоест липсва емблемата на ЕС на корицата), следователно девойката на гишето прикара пет минути в това да ме гледа мене и да ми гледа паспорта, накрая погледна в някакъв списък скрит под гишето и ми подаде да попълня информационна карта за UK Border Agency. Честно казано, толкова исках да се махам вече от Цюрих, че нямах нито нерви нито желание да обяснявам на девойката, че България е в ЕС(все си мисля, че персонала по летищата трябва да знае кои държави са в ЕС) и просто се отправих към чакалнята за автобусите. Както в чакалнята така и в самите автобуси успях да хвърля едно око на паспортите на двамата младежи от по-рано и се уверих, че наистина бяха от България, видима възраст – като за университет, но определено undergrad.

Автобусите ни закараха до дългоочаквания самолет(честно казано досега не бях летял в по-малък самолет), който разполагаше с врата-стълба и по три пътнически места на ред – две от едната страна и едно от другата, съответно отделения за багаж само от едната страна. Целият ни екипаж се състоеше от двама пилоти и един стюард. Но да оставим за момент самолета, често обичам да казвам, че живота, съдбата, природата или каквото там решите има странно чувство за хумор. Казвам това, защото двамата български младежи се оказаха седящи на двойната седалка до мен в самолета (и това ако не е комично). Седнаха до мен и се заговорихме(от къде са, къде отиват, къде ще учат, квартири и т.н. нормални неща) в очакване да излетим, като все още не подозирахме колко време ще се наложи да чакаме това заветно излитане.

Голямото чакане започна, след около десет минути пилотът ни съобщи, че поради метеорологични условия от кулата не ни дават разрешение за излитане, по мое мнение времето си беше хубаво, но все пак от управление на полетите сигурно знаят по-добре. Малко след направеното от пилота съобщение стюардът започна да раздава напитки(с младежа и девойката се обзалагахме дали самолетът разполага с количка, която да може да мине по толкова тясна пътека). След напитките голяма част от пътниците заспаха(включително и двамата младежи до мене) аз прекарах времето в четене на книга, слушане на музика и борба с това да не отварям Toblerone-на, защото се бях притеснил, че може да ни свалят от самолета и, че ако съм си отворил шоколада ще ми го изхвърлят. След почти един час чакане самолетът най-накрая потегли по пистата и се подготви за излитане, аз отворих заветния Toblerone, почерпих младежа и девойката и….осъзнах за пръв път през живота си, че не само кола може да се подкарва с мръсна газ, но и самолет! Пилотът излетя толкова бързо и рязко, че даже не разбрахме кога е станало(освен може би по шумът на двигателите и прекомерното тресене на самолета), но липсваше моментът с постепенното ускорение – газ до дупка и мирис на изгоряла гума!

В момента в който се отлепихме от земята и потеглихме доста вертикално нагоре, пилотът се включи по интеркома и обясни, че пътуването ще е малко тегаво и е по-добре да не си сваляме предпазните колани.

По време на целия полет тресеше здравата а аз се чудех дали пилотът не се опитва да ни убие или поне да ни уплаши до смърт. През по-голямата част от полета четях или спях – както всички останали. Накрая кацнахме в Единбург и бяхме наваксали към двадесет минути от закъснението(а ще ми говорят те за безразсъдно шофиране, я вижте сега безразсъдно пилотиране).

Стоварихме се от самолета и тръгнахме с автобусите към паспортен контрол, както се оказа – има инсталирани машини за автоматичен контрол ако паспортът ти е с емблемата на ЕС. Друго готино нещо на летището в Единбург е скоростта с която разтоварват багажа от самолетите(сериозно подозирам, че го телепортират малко преди кацането на самолета). След един кратък разговор с любезната жена на Информация се качваме(аз, младежът и девойката) на автобус за една от автогарите в покрайнините на Единбург – Феритол. От Феритол аз ще поема към Сайнт Андрюс а пък онези двамцата към Дънди. Но преди Феритол – задръстването, The Most Epic Traffic Jam Ever! Започваше от летището и продължаваше с километри – чак до един от мостовете на Единбург.

Най-накрая, след почти два часа прекарани по пътищата на Шотландия, стигнах до Сайнт Андрюс, Люлина ме посрещна на автогарата(по-точно аз я бях изпреварил, та малко я почаках) след което се насочихме пеша към вече познатото общежитие. Остатъкът от деня беше отделен за баня, легло и ядене(в този ред).

Advertisements

Ти какво ще кажеш...?

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s