За една хубава книга и породените от нея размисли…

Zagovoyt sreshtu Romel LisicataНаскоро дочетох една много интересна и стойностна книга – Заговорът срещу Ромел Лисицата. За тези от вас, които не знаят ще направя пояснение – Ервин Йоханес Ойген Ромел е немски ветеран от Първата световна война и генерал от Втората световна война, командир на нацистките войски в Африка, където печели и прякора си – Пустинната Лисица. Въпросната книга представлява мемоари на английски войник, който по време на Втората световна война е причислен към Групата за Далечно Действие в ПустинятаГДДП, една от първите военни части със специално предназначение или за по-кратко спецчасти.

Английският ветеран разказва за годините на войната прекарани в пустинята и за възложената им задача да се промъкнат в тила на врага, да открият Ромел и да го ликвидират. Но не съм започнал да пиша тези редове за да преразказвам съдържанието на книгата, който реши, че му е интересно може и сам да си я намери и прочете. Това което ми направи впечатление, като на обикновен човек и любител историк са някои неща над които тази книга ме накара да се замисля…

Първо се замислих над това колко по-различен поглед над събитията ти дават подобен род книги – мемоарите на хора, които не просто са минали през даден период от историята, но са взели активно участие в случващото се. Едно е човек да чете голите и скучни статистики и цифри от учебници и енциклопедии, съвсем друго е да чете за случилото се в конкретна битка или етап от войната и то през очите на конкретни хора, които имат имена, семейства, истории, мечти и надежди. Изведнъж осъзнаваш, че няма геройски битки и герои а има просто обикновени хора, които са попаднали там като доброволци, без да са се обучавали цял живот за това, в общия случай без дори да са сигурни какво трябва да правят или как да постъпят в дадена ситуация. Учители, адвокати, спортисти, фермери….всички събрани от идеята да изпълнят възложената им задача и по възможност да не умрат по време на което. Нашият главен герой е още студент когато се записва доброволец, неговият командир в ГДДП, който в даден момент убива собственоръчно петнадесет немски войници като им прерязва гърлата с нож е адвокат.

Една подобна книга може сериозно да промени мнението на човек по даден въпрос. Преди да я прочета дори и не подозирах, че по време на войната в пустинята е имало негласно и неофициално споразумение между Съюзниците и Оста – когато по време на битка даден танк бъде обезвреден и екипажът му трябва да се евакуира, картечарите спират да стрелят по танка докато екипажът му не се евакуира, независимо от коя страна на барикадата се намират. В книгата има още много примери за войнишка чест и морал, проявени и от двете страни.

Другото над което се замислих в последствие е защо подобни книги не се препоръчват като допълнителни четива на учениците в училище? Защо учебниците по история са пълни предимно със сухи цифри и статистики? Защо няма поне извадки от мемоари и дневници? Все пак тези произведения са своеобразни учебници по история, предлагащи усещането за една по-жива, по-цветна и по-истинска история, предлагащи един откровен, непринуден и преди всичко човешки поглед над събитията. Още докато аз бях в гимназията се дискутираше проблемът за липсата на участие на децата в час, за липсата на интерес към уроците и преподавания материал… Как се очаква учениците да проявяват интерес към нещо което всяка година се отдалечава все повече и повече от тях…става все по сухо, статично и скучно? На никой не му харесва да чете безкрайни поредици от правила, цифри, формули или таблици. Трябва да се мисли за начини материалите да се правят не просто по-интересни, но и да изискват по-голяма доза участие от страна на учениците, да изискват мислене, анализиране и активност от тяхна страна. Защото сегашната система(която е от средата на миналия век) изисква единствено зубрене – без влагане и на капчица мисъл. За уроците по история(поне сравнително новата част от нея) това може да са мемоарите на различни хора взели участие в конкретни събития…за другите предмети ще е нещо друго…

В духа на темата…наскоро намерих една малка книжка предназначена за деца, която учи на основни физични закони чрез прости и елементарни експерименти, които могат да се проведат в училищни условия и буквално с помощта на канцеларски пособия. При това са описани и обяснени в забавен и леко шеговит тон…така, че да грабнат вниманието на децата. Ето, че имаме нещо което е интересно, ангажира мисълта и вниманието на децата и ги учи на сложни принципи чрез прости и забавни игри, без зубрене и без сухи и статични числа и формули.

По тази тема има още много да се каже….десет блога няма да стигнат да се каже всичко, но трябва да се почне от някъде и най-вече…трябва да се работи по проблемите. Постоянно променяме системите и изискванията за оценяване на учениците…не е ли време да променим и методите на преподаване?

За тези от вас, които имат интерес към закупуването на книгата – ето линк към страницата на издателство ЕРА.

Advertisements

Ти какво ще кажеш...?

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s