Завръщане в Шотландия – Фестивалът в Единбург

Второто ми пътуване до Шотландия се случи преди месеци и мисля, че вече достатъчно дълго отлагам написването на последните два поста свързани с тази моя малка екскурзия до Земята на Мъглите. Казвам последните два поста, защото честно казано, от това ми посещение в Шотландия има две неща за които си заслужава да пиша – Фестивалът в Единбург и прибирането ни с Люлина обратно към България(този път пътувайки заедно в един и същи самолет, така да се каже първият ни семеен полет).

EdinburghКакто казах – фестивал и пътуване, това са ключовите думи за това ми посещение в Шотландия. Затова следващите параграфи от този пост ще са посветени на невероятния, ежегоден фестивал в столицата на Шотландия – Единбург. За тези от вас, които не са посещавали или не са виждали фотографии от Единбург – това е един невероятен град, съхранил в себе си много история, величествена старинна архитектура и онази красота и очарование характерни за старите европейски градове, които са успели да съхранят средновековното си минало и излъчване до наши дни. Edinburgh_04Старите и величествени сгради съжителстват редом до по-нови и модерни постройки а централната гара, въпреки ремонтите и модернизацията все още кара човек да се оглежда в търсене на парния локомотив готов да потегли…

Жилищните квартали са спретнати и спокойни а едно от нещата, които се набиват на очи в центъра е липсата на огромни, многоетажни офис сгради, които съпътстват повечето столични градове по света. Но мисля, че се отплеснах прекалено много за града като такъв, вместо да говоря за фестивала, който се провежда в него. За тези от вас, които не са запознати със случващото се – всяка година в края на месец август в Единбург се провежда фестивал, който съвсем спокойно може да се каже, че обхваща по-голямата част от града. Казвам тези думи толкова смело, защото буквално всеки театър, всяка галерия, всяко заведение, всяка сцена в града, изобщо всяко учреждение, което разполага със собствена сцена и място за публика се превръща в част от фестивала! И тук не става въпрос за гостуващи трупи, актьори, комици и музиканти само от Великобритания – гостуващи изложби, театрални представления, куклени и танцови спектакли от цяла Европа. Всичко това събрано в рамките на една седмица през която градът се преобразява, оживява – пълен с хора, цветове, веселие и смях.

Но нека започна от началото – тоест от момента в който ние с Люлина разбрахме, че ще ходим на фестивала в Единбург, а.к.а от момента в който Теди ни викна да ходим с нея и сестра и на фестивала. Беше третия ден от пристигането ми в Шотландия и ние вече знаехме, че Теди планира да се разходи до Единбург със сестра си. За разлика от нас с Люлина девойките имаха изграден план за действие и отидоха на фестивала рано, рано…докато ние с Люлина стигнахме там в ранния следобед.

Учудващо, не валеше, времето беше изключително хубаво като за Шотландия и даже се опитваше да проблясва слънце от време на време. Пътуването до Единбург мина по вече добре познатия ми живописен маршрут от зелени поляни, малки възвишения(ако някой ви каже, че в Шотландия има планини – не му вярвайте) и симпатични малки градчета. Автобусът ни изсипа на централната автогара в града и след малка проверка относно местонахождението на нашите две девойки се оказа, че имаме малко време за убиване…така, че решихме да тръгнем смело по улиците и да уплътним възможно най-добре всяка секунда от времето си.

Навсякъде беше пълно с хора – туристи, продавачи, музиканти, улични артисти, раздавачи на рекламни брошури, прости минувачи, малки деца и още и още, просто беше пълно с народ! Тръгвайки по една от търговските улици в търсене на храна сякаш попаднахме на един водовъртеж от хора, който установяваше посоката и скоростта на течението, и не ти даваше много възможности да се бориш. Храна не намерихме, но за сметка на това успяхме да се сблъскаме с нещо изключително интересно! Ставаше въпрос за човек, който на една скромна, импровизирана сергия на една тухлена стена предлагаше фотографски композиции(ако може така да се каже), които не съм сигурен дали бяха резултат от фотошоп или от други техники, но представляваха Urban-steampunk-industrial-dark-and-creepy изгледи от Единбург – сякаш отделни фотографии, сглобени и аранжирани с добавени светлинни и цветови ефекти(много ме е яд, че не си купих нещо на момента, а в последствие не успяхме да хванем човека на време hence… в момента си нямам подобна композиция на стената в стаята).

Edinburgh_01Me&SintiМалко след това вече бяхме отбелязали значителен напредък – измъкнахме се от човешкия водовъртеж, чухме се с Теди и имахме координатите на някакъв италиански ресторант.(Ура за нас!) Трябваха ни към петнадесетина минутки за да стигнем до нужната улица и да открием ресторанта на нея – Теди и сестра и вече ни чакаха и определено не си губеха времето(що се отнася до храната и нейното унищожаване).

Ресторанта се оказа много приятен, тих и уютен, с учтив, възпитан персонал и много хубава храна. Това е мястото където разбрах по трудния начин, че Италианците(защото персонала си бяха предимно Италианци) правят голяма разлика между Insalata di tonno и Insalata con tonno! Под голяма разлика разбирайте огромно парче риба тон с малко зелена салата и дресинг(Insalata di tonno) и парчета риба тон с много зелена салата и дресинг(Insalata con tonno). Еми…..аз поръчах първото с мисълта и очакването за второто…добре, че бях доста гладен и успях да се справя и с пастата, която бях поръчал заедно със салатата. За бога, само Италианците могат да нарекат салата нещо, което съдържа в себе си половин килограм риба!

Справихме се с обяда и междувременно бяхме обсъдили какво ще правим в последствие – бяхме си избрали stand up comedy изпълнение на което да отидем и въпреки, че имахме време за губене трябваше да стигнем от единия край на центъра до другия. Хубавото на фестивала в Единбург е организацията – всяка година, всяко участващо учреждение получава уникален номер. Всичките учреждения/номера и техните програми за дните на фестивала се събират в една дебела книжка джобен формат, която се раздава свободно на изявилите желание да се сдобият с нея. В тази книжка има всичко – адреси, дати, часове, имена и т.н. Мисля, че забравих да кажа, че входът за повечето представления е безплатен(но бирата не е! Това е много важно!). Та…бяхме се консултирали с книжката и бяхме набелязали следващата цел. Стигнахме до въпросния клуб, купихме си билети и се оказа, че имаме още около час за убиване преди началото на представлението…за наше щастие от другата страна на улицата имаше голям музей-галерия, който набързо решихме да посетим.

Edinburgh_02Сградата беше стара и цялата и фасада беше покрита със статуи на хора в реални размери, което определено изглежда внушително. Това което ми хареса бе, че наред с картините, фотографиите, старинната библиотека и т.н. имаше изложени и рисунки на малки деца. Относно старинната библиотека….това бе нещо което си заслужаваше трите етажа стълби – една цяла стая облицована в библиотеки – запазени лавици и библиотеки от масивно дърво – на два етажа и с малки вити, дървени стълби в ъглите на стаята, масивни маси за четене и удобни меки столове с разположени до тях настолни лампи. Влизайки в стаята човек сякаш може да види добре облечените джентълмени, които са сновели из стаята преди сто или двеста години…

Comedy_Club_01Comedy_Club_04Но…да се върнем към фестивала и чакащото ни комедийно представление! В интерес на истината клубът и сцената бяха малки, но едновременно с това мястото беше приветливо и уютно – всичките стени бяха изписани и изрисувани, най-вече с предупреждения, че ако не си изключим телефоните или вдигаме много шум комиците ще се гаврят с нас. Много забавно беше човек да наблюдава как местата директно пред сцената се заемат последни и то от хора, които преглъщат нервно awaiting to meet their doom! Comedy_Club_05От самото представление снимки нямам(не ми се рискуваше да си навлека гнева на комика на сцената), но то определено си заслужаваше – една много лъчезарна, дребна и усмихната девойка разказваше забавни истории и случки за своята сватба и за времето когато е станала майка за първи път. Comedy_Club_02Естествено не липсваха закачки с хора от публиката, както и с осветителя на клуба(който, както девойката ни увери, е много общителен и приятелски настроен и никога няма да откаже да ви черпи едно ако си поискате).

След представлението се опитах да намеря човека с готините фотографии, но него вече го нямаше…(sad, sad moment for my personal history). За сметка на това отново бяхме гладни и решихме да се върнем към баш центъра на града, защото така и така си бяхме набелязали следващото събитие. В центъра на Единбург попаднахме на едно капанче за сандвичи, което се оказа, че го държат Българи – Люлина ги разпозна по акцента, с които говореха английски. Беше някак приятно да се сблъскаш със сънародници ей така от нищото. По улиците си беше все така пълно с народ, един младеж раздаваше рекламни брошури със смъкнати панталони и по боксерки на има няма десетина метра от двама полицай, по-нагоре по пътя имаше жонгльори и други улични артисти. Срещу нас се събираха хора за обиколките на градските подземия за които бях писал в един предишен пост, също както и хора за The Whiskey Tour на града – а.к.а образователно обикаляне на кръчмите включващо в себе си теоретична част, но наблягащо на BG_Placeпрактическата. Вече се стъмваше и в далечината се виждаха светлините на Единбургския замък, а хората по улиците сякаш бяха повече от преди.

След известно лутане по уличките на града успяхме да намерим кръчмата където се намираше второто представление, което си бяхме харесали. Седнахме…кой на бира, кой на чай, кой на вино…за да починем, да се стоплим и да изчакаме началото на представлението. Отново всички места бяха заети и честно казано, сякаш този комик ми хареса повече от лъчезарната девойка – беше по-саркастичен, по-директен и имаше много добри моменти в представлението му….като не броим края му, когато младежа започна да говори за политика и стана откровено циничен и гнусен(няколко души даже станаха и излязоха от стаята).

След това представление вече всички бяхме уморени и решихме, че е време да се насочим към гарата(понеже единственият ни останал вариант за прибиране беше комбинация от влак и такси). На гарата си купихме билети, за които ни одраха с по twelve bloody pounds! На билет! Пътуването с влака щеше да продължи около час, затова някои от нас си поспаха, а колкото повече се приближавахме до нашата гара толкова повече пътниците(също така прибиращи се от фестивала) намаляваха и намаляваха. Накрая слязохме на гара, която представляваше самотен перон насред нищото и мрака, до които чакаха няколко таксита.

Едното такси ни качи и след още десетина минути вече бяхме стигнали пред сградата на общежитието. Фестивалният ден беше приключил – беше назрял моментът да отделим малко време и за сън.

Advertisements

Ти какво ще кажеш...?

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s