Mania Print never again!

Никога не бях предполагал, че едно ходене до копирен център може толкова много да вдигне кръвното на човек. Наскоро реших да посетя център Mania Print в столичния квартал Люлин с идеята да разпечатам и ламинирам игралното поле за Munchkin, което направих и за което писах ето тук. Свалих .jpg файла на една флашка и с бодра крачка тръгнах към копирния център. Стигнах там, обясних какво искам да направя, дадох флашката на девойката, която ме обслужваше, тя я пусна в компютъра и след малко ми каза, че не може да отвори флашката, защото “има вирус на нея“. В първия момент малко се зачудих, ама си викам…тая флашка ми е публичната(тоест я ръгам навсякъде и периодично я форматирам на Linux базираната ми машина), от доста време не я бях форматирал, а пък и сутринта бързах и не обърнах внимание какво друго се мъдри на нея….възможно е да е прихванала нещо от някъде. Но погледнах в монитора на девойката и видях, че на флашката ми се мъдри единствено някакъв странен shortcut(при това сочещ към нищото) и нищо повече – няма текстови файлове, няма munchkin файла – абсолютно нищо(тук вече заподозрях, че нещо не е както трябва). Решавам обаче, че така и така съм дошъл до тук, ще направя втори опит да си отпечатам игралното поле – вадя лаптопа, хващам и си вадя личната флашка(която използвам само за прехвърляне на файлове между моите машини), качвам на нея файла с munchkin(освен останалите гигабайт и нещо, които вече се мъдрят там) и най-смело и безотговорно я връчвам на девойката. Девойката я взима, зарежда я, отворя я, и о чудо! На флашката се вижда единствено и само един строшен shortcut и нищо друго! И на нея има вирус (споменах ли, че въпросният файл е качван на публичната флашка от друга машина, а не от лаптопа – този вирус явно се предава по въздушен път)!

Тук реших културно да се направя на ударен с мокър парцал и най-невинно попитах девойката с каква антивирусна е машината и дали не е възможно тя да прави проблеми(yeah right, почти сам себе си убедих в това)… При този ми въпрос девойката най-смело и безотговорно хвана две от служебните им флашки(или просто първите две флашки, които и се намираха в чекмеджето – whichever you like) и след три минути разполагахме с още две флашки, “които имат вирус на тях” и нищо не се мъдри на тях освен по един строшен shortcut. След цялото това представление девойката реши, че все пак, може би проблемът е в нейния телевизор и отидохме на машината на нейна колежка, където (добре, че си държа една SD карта винаги ръгната в лаптопа) успяхме без никакви проблеми да разпечатаме заветния файл, за който се борех от самото начало. Въпреки, че и нейната колежка ми се озъби на тема вируси по флашки.

Сега, съгласен съм, че на всеки може да се случи и да му се лепне нещо, абсолютно е възможно(въпреки, че ми се струва малко вероятно) проблемът да е бил в мене, и в моите флашки, и аз просто да съм в някаква тотална заблуда относно това, което се е случило. Но ми се струва много по-вероятно проблемът да е дошъл от машината на Mania Print. Но да оставим машините, вирусите и флашките на страна – да поговорим за отношението към клиента, което в Mania Print е в диапазона от 0 до минус безкрайност. Защото още с влизането имах усещането, че не съм добре дошъл и, че нарушавам душевното спокойствие на персонала с присъствието си, и при първия изникнал проблем на мен просто ми беше заявено(през зъби и леко грубо), че имам вирус на флашката а.к.а оправяй се както можеш и ни се махай по-бързо от главата. Нямаше дори и намек за желание за помощ или справяне с проблема! И точно заради това мога съвсем спокойно да заявя, че това ми беше първото и последно посещение на център на Mania Print. Mania Print never again!

Изобщо няма да коментирам “санитарната” поддръжка и защитата с която разполагат машините на Mania Print. Най-малкото – защо на машини, в които всекидневно се ръгат десетки флашки изобщо е сложена Windows OS, а не някоя Linux дистрибуция? Смисъл едното от двете е много по-податливо на зловреден код(няма да кажа кое 😛 )

Също така няма да коментирам, че девойката на няколко пъти ме убеждаваше, че най-лесно щяло да бъде ако чака файла на пощата си и да го дръпнем оттам(да си влизам в пощата от напълно случайна машина – yeah right, ако искате да ви дам и ключ от нас за да ми доставите разпечатката до адрес). Интересно ми е колко ли хора абсолютно безгрижно и спокойно практикуват тази техника с електронните пощи? Интересно също така колко хора преди и след мен са се оказали с вирус на флашката?

Но да оставим това на страна и да обърнем внимание на гадинката, която ми се беше лепнала на флашките. Когато стигнах до линукската машина и отворих на нея флашките се оказа, че всичко си е там. Всички файлове си стояха мирно и кротко с малкото уточнение, че се намираха в папка, чийто права за достъп я правеха сравнително трудно откриваема за една Windows машина. Както се оказа в последствие(след малка консултация с Google) въпросната гадинка се намърдва на флашката, пренаписва desktop.ini файла, пъха всички файлове във горе-споменатата папка и в резултат потребителят вижда само един енигматичен shortcut. Интересно колко ли хора просто са си форматирали флашките когато са се сблъскали с това? Един бърз copy-paste и форматиране(just in case) и всичко си е тип-топ както си беше. Но както казах – Mania Print never again!

Advertisements

2 thoughts on “Mania Print never again!

  1. Баф … аз имам един такъв цял хард … или май имах? Мисля че последно се строши. Нямах време да го бекъпирам и форматирам – просто си давах да се показват скритите неща …

    • Кофти тръпка…аз поне с двете флашки лесно се оправих – все пак нямаше толкова много неща по тях.

Ти какво ще кажеш...?

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s