Ден 00 – На път за Хасково…

Тази година за почивните дни около Великден решихме да се съберем една бойна групичка и да си направим една малка разходка до Хасково и околностите в търсене на стари църкви, древни тракийски гробници и т.н. интересни места. Планът беше прост – отиваме там на 1-ви, разхождаме се, гледаме, снимаме и т.н. и на 5-ти потегляме обратно към София.

Така поставени нещата, с готов багаж още от предния ден, в 09:00 на 1-ви Май с Люлина вече сме на път по пътищата на родината, по-специално – на магистрала Тракия. За наш късмет движението по магистралата си беше абсолютно нормално и сякаш бяхме успели да се промъкнем между капките при излизането от София(голямата миграция от Столицата към провинцията още не беше започнала). Тръгнахме по-рано(и на празен стомах) не само с идеята да избегнем трафика, но и с идеята да направим една малка отбивка до Пазарджик където да закусим/обядваме или просто да обедозакусим(както беше казал Мечо Пух). Признавам си, че аз бях основният виновник за това леко отклоняване от пътя към Хасково просто, защото в Пазарджик сме си открили едно заведение където готвят хубаво и обслужването е добро – Авангард(така де – като може да хапнем хубаво и на спокойствие защо да не?). Ако трябва да съм честен не знам как, но винаги успяваме да се изгубим на влизане в Пазарджик а никога нямаме проблем с излизането. За сметка на това, дори и изгубени винаги си намираме пътя до Авангард и когато минаваме през Пазарджик винаги ядем там. Това ни посещение в Пазарджик не беше по-различно – влязохме, изгубихме се, намерихме се и в последствие намерихме Авангард. Засядайки към 10:00 и малко на една от масите на Авангард, уцелихме точно момента, когато нещата от обедното меню почват да стават готови, но не всичко е готово. В нашия случай сервитьорката изтича до прозорчето на кухнята за да попита какво има готово… оказа се, че супите са вече готови а останалите неща са почти готови. Ние смело си поръчахме по една супа със скритата идея(поне аз я имах тази скрита идея), че докато си изядем супите ще са готови и основните вкусотии. Заедно със супите си поръчахме и две арабски хлебчета, които се пекат на място, на момента, поръсени са обилно с маково семе и сусам, и са изключително вкусни(освен, че бяха и доста големи и едва ги изядохме). За мой късмет скритата ми идея се осъществи и когато приключих със супата вече имаше и готово пилешко с прясно зеле(което също напълно си заслужаваше изчакването). Най-забавното беше, че към този момент бяхме единствените клиенти на заведението, които налитаха толкова усилено на ядене, което явно заинтригува хората работещи в кухнята, които се изредиха да отварят прозорчето на кухнята и да оглеждат любопитно кой е толкова гладен, че да им налита на обедното меню в десет сутринта…

След като отметнахме Авангард от списъка със задачите и излязохме(безпроблемно) от Пазарджик се насочихме към Пловдив, откъдето си хванахме по пътя за Хасково. Част от пътя ни беше познат от последното ходене до Лозенец, но от един момент нататък вече се движехме по непознати за нас земи/пътища. По пътя, приятно впечатление ми направи фактът, че по-голямата част от земеделските земи се обработваха и ако не бяха вече засети, то бяха разорани. Не липсваха и масивите с рапица, чиито жълти цветове, създаваха пъстри, слънчеви острови насред зелените морета около пътя. С наближаването на град Първомай вече се виждаха и големи, добре поддържани лозови масиви, а малко след града, навътре в полето слънцето хвърляше отблясъци по стъклената фасада на винарна Загрей.

Честно казано винаги изпитвам удоволствие от пътуването по такива маршрути, удоволствие не просто от това да видя красивата Българска земя, но и от това да видя, че има хора, които се трудят да я обработват.

Стигайки до Хасково се сблъскахме с нелеката задача да си открием хотела, който трябваше да се намира в началото на парк Кенана(или в края – зависи откъде го погледнеш). Тъй като паркът има по една обиколна улица от всяка страна, ние решихме да ги изпробваме наред. Естествено първият ни опит се оказа един малък провал, тъй като се забихме по едни улици, които може би преди 10 години са били част от републиканската пътна мрежа, но към днешна дата този им статут беше много съмнителен. За сметка на това вторият ни(и единствено останал) опит учудващо се оказа успешен и заобикаляйки леко входа на парка открихме и пресечката водеща до хотел Фантазия, който щеше да ни подслони през следващите няколко дни. Хотелчето се оказа много приятно и уютно – голямо легло, диван, маса с телевизор, голяма баня, хладилник с мини бар(при това на доста народни цени), открит басейн….изобщо един доста добре поддържан и приятен хотел (3 звезди).

Сега оставаше само да се уточни маршрутът ни за следващите дни…

Advertisements

Ти какво ще кажеш...?

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s