Литературни импровизации по Морт на Тери Пратчет…

Литературни импровизации по Морт на Тери Пратчет…

Честно казано идеята ми дойде изневиделица по време на един среднощен чат по skype и най-безцеремонно се настани удобно в главата ми, където малко по малко се разви и оформи… докато не се материализира в две произведения, вдъхновени от образа на Морт от едноименния роман на Сър Тери Пратчет.

Първото представлява опит за литературен анализ на образа на Морт, пречупен през призмата на “мухлясалата” ни образователна система, която кара децата по училищата да пишат наизустени глупости и да не мислят над произведенията, които изучават в часовете по литература (ако изобщо са останали ученици, които четат).

DISCLAIMER!!!

Искам най-сериозно и отговорно да заявя, че съм написал първото творение с изцяло хумористична цел – да не вземете да решите, че тотално съм се побъркал и наистина ги мисля тези небивалици!

Що се отнася до второто – него не го знам какво точно е… някаква древна лирика ли се явява, епична ода ли наподобява, геройска сцена от италианска опера или просто нещо странно, което ми се е зародило в главата и е решило, че иска да излезе и да се разходи по света…с хоров съпровод. Приятно четене…

“Образът на Морт – осъждане на селската действителност

и човешкото невежество”

по романа

Морт

от

Тери Пратчет

В романа Морт, Тери Пратчет ни запознава с образа на Мортимър – подрастващ, млад юноша, роден и отгледан в семейство на земеделци, който е толкова некадърен за каквато и да било полска работа, че дори собственият му баща с лекота бива убеден да “пробута” Мортимър за чирак на следващия селски панаир в Овчи рид. Мортимър или накратко Морт е описан от автора като гротеска на човешко същество, събирателен образ на човешката непохватност и контрапункт на идеалите за физическа красота – тяло, сякаш съставено изцяло от коленни стави, което единствено привидно е под контрола на собственика си. За некадърността на Морт свидетелстват и думите на баща му “само дето и с двете ръце не можси намери задника“. Но едновременно с това Морт не е глупав, има сърце на място, може да чете въпреки селския си произход и има склонност да се замисля “прекалено” много над нещата, които го заобикалят. Интересен е фактът, че Пратчет избира да ни запознае с персонажа на Морт през очите на баща му – фигура, глава на семейство, стълб на упованието за подрастващия младеж, човек който трябва да гледа на детето си с бащина любов и гордост, а вместо това избира да се “отърве” от Мортимър като от ненужен товар. Бащата на Морт бива убеден от брат си – апропо чичото на Морт, че ще е най-добре за всички ако момчето стане “нечий чужд проблем“. Въпреки краткото и повърхностно запознаване с персонажите на бащата и чичото, те са ясен и конкретен пример за позицията на автора – осъждаща родителите и роднините, които обръщат гръб на децата си, подтикнати от злободневните проблеми и трудностите на живота. Посредством тези два персонажа Пратчет ни представя събирателен образ на проваленото семейство, което вместо да бъде градивна единица на обществото и да подпомага за нравственото и физическото израстване на децата то прогонва и отрича слабите и недъгавите.

Запознавайки ни с ясно изразения двуполюсен образ на Морт и подчертавайки резкия контраст между физическото и духовното Тери Пратчет акцентира върху и осъжда селската действителност и битово ежедневие на малките населени места – ежедневие в което физическия труд, постоянните натоварвания и ежедневната борба за оцеляване са извисили материалното над духовното, тялото над ума, инстинктите над съзнанието, външната красота над вътрешната. Още с първите страници на романа Пратчет ни въвежда в един свят в чийто постоянен, ежедневен кръговрат, мислещите, аналитични и интелигентни хора като Морт са обречени на забвение – свят на нравствена, духовна и интелектуална деградация, в който оцеляват физически здравите и силните, а останалите, които не се вписват в идеалите за физическа пригодност на обществото биват отхвърлени и отритнати като хора втора ръка. Именно такава съдба грози младия Мортимър – да бъде изхвърлен от общността в която се е родил и израснал и да бъде предоставен на първия срещнат занаятчия, който се съгласи да го вземе.

Описвайки трудната ситуация в която е изпаднал нашият герой, Тери Пратчет прави паралел със нашето ежедневие и анализира състоянието в което се намират множество подрастващи млади хора по цял свят – интелигенти, будни и саможиви младежи, които са имали нещастието да се родят и да израснат на грешното място в грешното време – лишени от възможността за равен старт в живота и от възможността за нравствено и интелектуално израстване. Обречени на постоянна дискриминация и неглижиране на техните качества и достойнства те са изправени срещу един господстващ свят изпълнен с груба сила и тежък физически труд.

Представяйки Мортимър като образ на неразбраната, неоценена и пренебрегната мощ на човешкия ум, като един своеобразен интелектуален мъченик за вярата в господството на разума над материята, разпнат на кръста на злободневието и носещ белезите от венеца на преходното, Пратчет насочва обвинително пръст към всички онези родители, роднини и към обществото като цяло. Той осъжда невежеството на нашето време и заклеймява пагубното влияние на пошлото и повърхностно поведение на общество над подрастващите.

А сега идва ред и на второто…онова неидентифицираното…

Татко Лизек и чичо Хемиш наблюдават младия Мортимър и обсъждат неговите качества и съдба.

 Хор: Какво е туй, що по полята високи клати се, ходи и викове надава?!

О, баща и чичо как неутешно младия герой наблюдават от стените каменни!

Татко Лизек към брат си Хемиш: Не разбирам, О братко мой, как тъй зверовете горски от него се не плашат…

Хемиш: Непонятни са за нас простосмъртните, работите и плановете на духовете горски и боговете небесни.

Татко Лизек: Сърце геройско в гърдите му бие и скромен е той в живота!

 Хор: О Лизек, в думите ти бащини защо се несигурност усеща?!

 Хемиш, гледащ към далечната синева: За Морт това се отдалече вижда братко мой…

 Лизек несигурно към брат си: Чух, че помощник търсиш си – в работата трудна упора да ти бъде…

 Хемиш: О братко, помощник верен намерих аз вече и нещата са решени!

 Хор: О брат, как брата лъже тъй безскрупулно и подло!

Лизек отправил поглед към безкрая: Мозъкът му като бръснач е остър и съдбата зове го, О богове какво бъдеще сте отредили на сина ми?!

 Хемиш: Че умът му реже като острие от мълния наточено на нас това е ясно!

 Лизек: Какво да сторя? Как в този тежък момент на сина си да помогна?!

 Хемиш: О братко, не ще е нужно нищо ти да правиш, решението само ще ни се представи.

 Хор: Какво коварство в главите техни се оформя и се тъй зловещо гърчи?!

 Лизек към Хемиш: Какво говориш братко мой, къде решение съзираш?

 Хемиш: На панаира в Овчи рид след седмица ще се търсят хора, млади и кадърни. Там ще отидеш ти с Морт.

 Лизек: Да не му се случи само нещо и сред лоши хора да попадне? Как ще ридае майка му горката!

 Хемиш: За негово добро е! Че и от юноша, мъж ще стане! Послушай ме братко и няма да сгрешиш!

 Лизек: Добре, тогава е решено! На панаира ще отиде, пред съдбата си да се изправи! Потенциала у него е в изобилие…

Забележка: Всичко написано се базира на страници от 8 до 12 от романа на Пратчет!

Advertisements

Ти какво ще кажеш...?

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s