Sofia Design Week 2013 част първа

Не е лесно човек да намира време да пише за личния си блог и това е! Ето, че ще минат вече два месеца а аз още не съм писал за това толкова интересно и приятно за мен събитие. Но както е казано – “По-добре късно отколкото никога!

В края на месец Юни се проведе, за повечето хора поредното(лично за мен първото) издание на Sofia Design Week, като казвам първо за мен имам предвид първото издание на проекта в което аз реших да хвана и да обикалям различните обекти, участващи в събитието и да видя за какво иде реч, така да се каже.

Честно казано започнах начинанието с голяма доза ентусиазъм и реших да му отделя възможно най-много от свободното си време – все пак както и да го гледам си бяха 50 обекта и въпреки факта, че бяха пръснати предимно из центъра на София, това не правеше предизвикателството по-малко сериозно. Трябва да си призная, че още в началото взех едно много генерално решение – да не гледам какво ще се случва на различните локации, да бъда в пълно неведение за това къде какво се провежда и да се оставя на неизвестното да ме изненадва в движение, било то приятно или не. Това ми решение беше продиктувано от две неща. Първо– наистина не бях подготвен и не знаех какво да очаквам от изложбите и събитията на Sofia Design Week, нямах добра представа какви проекти взимат участие в това ежегодно събитие. Второ– не исках на базата на едно заглавие и едно описание да си изградя грешна представа за дадено събитие и да пропусна възможност да видя нещо интересно, което просто е било зле представено в брошурите.

След тези малки уговорки и нужни уточнения, въоръжен с голяма доза ентусиазъм, любопитство и книжка за печати(защото на всяко място даваха печат, че си ги посетил) тръгнах да обикалям из дебрите на Sofia Design Week 2013. Естествено първо посетих локация № 1, която се намираше в Борисовата градина и предлагаше безплатни колела под наем и безплатно катерене по стена. Започнах от номер 1 не заради това, че е №1 а заради това, че една моя много добра приятелка се беше позиционирала там като доброволец в името на тази социо-културна кауза. Борисовата градина беше и мястото където получих книжката с първия си печат в нея, оттам взех и една листовка за предстоящ концерт на някакво трио от Чехия, които щяха да се изявяват в двора на художествената академия на следващата вечер. Отидохме на въпросния концерт, оказа се много готино и приятно изживяване, музиката беше странна, но определено ми допадаше, а атмосфера не липсваше въпреки, че публиката беше малко. Сега…мисля, че това е мястото да заявя, че не възнамерявам да говоря подробно за всичките места, които успях да посетя(защото са повече от 40), ще спомена само тези, които са ми направили впечатление по един или друг начин…

Определено има няколко места, които си заслужава да бъдат споменати – както от гледна точка на самите изложби така и от гледна точка  на организация, на доброволците и хората, които отговаряха за различните събития. Така например изложбата на ръчно направени лампи от дърво и глинане просто пасваше перфектно а направо допълваше атмосферата на Фабриката за чай. Комбинацията от приятната музика, постоянното наличие на изложени фотографии или картини по стените и леката светлина от лампите създаваха една неповторима атмосфера. Така, че по отношение на комбинация между изложба и локация, тази беше право в десетката.

Не мога да пропусна да спомена и фотографската изложба вSOHO, където по мое лично мнение аранжировката на изложбеното пространство беше изключително сполучлива и много идейна – вито стълбище, бели стени, дървени парапети а по стените опънати корди, по които с кламери бяха закачени фотографиите – просто, семпло и много, много ефектно. Като добавим стратегически разположеното по стълбите осветление и получаваме една, на пръв поглед сякаш прекалено аскетична изложбена зона, но именно тази аскетичност насочваше цялото внимание на зрителя и поставяше акцента единствено и само върху фотографиите, които от своя страна изпъкваха като едни малки, интересни светове(всеки със своята собствена история и герои) на белия фон “под светлините на прожекторите. Единствената ми малка забележка към тази изложба е, че нямаше поне един ред текст под всяка фотография, който да разкаже нещо повече за нея.

Естествено, няма как да не спомена и експозицията на НоваБългарска типография в VIVACOM Art Hall. Това беше една от изложбите, които много ми харесаха – от части, защото беше много красиво, оригинално и провокиращо въображението и от части заради това, че показваше нещо Българско и родно(винаги съм подкрепял и ще подкрепям всяка проява на творчество и креативност в нашата родина). Лично на мен ми беше много приятно и интересно да наблюдавам резултатите от сблъсъка между човешкото въображение и основополагащият елемент на писменото слово – буквата.

От VIVACOM Art Hall се прехвърляме през няколко пресечки в Casa Siciliaкъдето беше разположена изложба на Италиански лампи и… плочки, като под плочки разбирайте точно това – плочки, които може да сложите в банята или като акцент в интериора на някое помещение и т.н. Като интересното и идейното в този случай беше, че на пръв поглед колекцията включва в себе си плочки, със семпъл дизайн и в няколко различни цвята(включително и имитации на метал), и човек в първия момент се чуди какво толкова гениално има в тези плочки. Но това първоначално недоумение трае само до момента, в който не види видео записа на отделни стени и цели помещения облепени с различни комбинации от тези “прости” плочки. Защото видеото разкрива как тези семпли сами по себе си модели могат да бъдат обединени в комбинации, създаващи усещането за триизмерност у страничния наблюдател. Що се отнася до лампите, най-голямо впечатление ми направи(даже бих казал, че ме учуди) една лампа, която представляваше най-обикновена и стандарта лампа за нощно шкафче – стойка, права тръба и абажур тип отрязан конус…с тази малка разлика, че между стойката и тръбата беше поместена една много добре изработена човешка ръка в реални размери, която започваше от стойката и държеше между пръстите си тръбата на лампата. Много от вас биха си казали, че в това няма нищо оригинално и, че това не е нещо чак толкова неочаквано и най-вероятно ще сте прави…гледано през очите и съзнанието на човек живеещ в 21ви век, но тук е мястото да отбележа, че дизайна на въпросната лампа датира от средата на миналия век! В много отношения тази изложба ми припомни, че много често красотата се крие в простите неща. Определено в това издание на Sofia Design Week приза за най-затънтена и трудна за намиране локация заслужено отива при Glossary Depot, които са толкова добре скрити зад сградата на митницата при централна гара, че станаха повод за зараждането на една “дизайнуикска митологогиясред хората, които обиколяха обектите, в която всеки успял да се добере до там се чувстваше като един съвременен пътешественик на борда на Арго. Но за сметка на това моделите на Ники Божилов определено заслужаваше да се видят – сиво-черната елегантност и изчистените линии изглеждаха някак съвсем на място между голите бетонни стени на Glossary Depot и едновременно с това контрастираха с предлаганите там старинни мебели.

Очаквайте (надявам се скоро) част втора…

Advertisements

Ти какво ще кажеш...?

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s