Sofia Design Week 2013 част втора

Като така и така в част първа се отплеснах в посока Централна гара нека сега спомена и за изложбите, които бяха разположени във Фабрика 126. Без никакво съмнение мога да заявя, че трите изложби поместени в залите на Фабриката обраха(съвсем заслужено) голяма част от овациите на тазгодишното издание на Sofia Design Week. Първата от тях беше на студентите от HIT(Holon Institute of Technology)както се оказа, много интересна изложба на най-различни технологични, домакински и т.н. джаджи, оригинални дизайнерски решения за столове(както от към форма така и от към използвани материали) , бижута, детски играчки от дърво и т.н. Жалко, че не беше позволено да се пипат експонатите, но това е абсолютно разбираемо имайки предвид, че доста от тях бяха много деликатни. За сметка на това част от експонатите(главно бижутата) бяха произведени в повече бройки и се продаваха по време на събитието. Но нека оставя за момент на страна съдържанието на тази локация и да обърна внимание на хората, които се намираха там – няколко студенти от самия университет бяха на разположение на посетителите имащи желание да разберат нещо повече за експонатите. Лично аз се натъкнах на един много учтив юнак с перфектен английски, който супер много се ентусиазира като започнах да задавам въпроси относно различните неща подредени по масите – Това за какво е? Това от какъв материал е направено? Това по каква технология е направено? и т.н. в същия дух…

И юнака обяснява ли обяснява и показва, и разказва, и започва да ме развежда по всичките маси(не пропусна да се похвали и с това, че негово творение участва в изложбата – доста интересна сгъваема, спиртна лампа). Обсъдихме дървените играчки и интереса на малките деца към тях, изкуствения камък и употребата му при направата на столове, бижутата направени по техника наподобяваща въртенето на глина на грънчарско колело само, че с метал и т.н и т.н. и честно казано откарах един час само на тази изложба във Фабриката. Тук е мястото да отбележа, че специално попитах дали изложените неща са дипломни работи и т.н. и ми беше отговорено, че всъщност повечето неща са правени от нулата за около месец! От идеята –> през проекта ->до готовия прототип за един месец! Но все пак говорим за университет, който разполага с модерна работилница на площ от 700кв.м., която е пригодена за дървообработване, леене на метали, пресоване на пластмаса и т.н.

Определено тази изложба си ми остава любим фаворит просто, защото е съвсем различно усещането когато насреща си имаш ентусиазирани млади хора дошли от толкова далеч за да покажат и разкажат какво могат. Защото на хората захванали се с лов на печати и минаващи набързо през изложбите може да им се е сторило, че това са били едни мрачни и мълчаливи доброволци наглеждащи изложбата…..а истината е, че това бяха едни образовани и надъхани студенти, които просто чакаха някой да прояви интерес, да попита какво се случва тук и каква е целта на всичко това.

От технологичната изложба, нагоре по стълбите на Фабриката и хоп – влизаме в владенията на Веломанияците. От Drag се бяха постарали да привлекат вниманието на малки и големи, на аматьори и запалени велосипедисти – велосипеди за градски условия, шосейни хрътки и планински чудовища. Сгъваемите правнуци на Балканчетата също бяха там заедно с една странно изглеждаща триколка а на централно място – няколко прототипа с патентована за България(и дело на Българин) нова система за въртене(въпреки, че е по-правилно да кажа натискане) на педалите на колелото. Една любезна девойка ми предложи да направя едно кръгче из стаята с един от въпросните прототипи – доста е странно в началото, защото краката на човек са привикнали към стандартния ход на педалите и в един момент…..”греда” трябва да “въртиш” непривично и странно. За съжаление не ми дадоха да се кача на триколката(bad, bad people). От залата на Drag, на една врата разстояние се помещаваше скромната обител на симпатягите от Дизайн Апарат/Design Apparat – един проект целящ да избяга от стандартното, масовото, обикновеното и изтърканото, което залива пазара на мебели в България през последните години и да предложи едно дизайнерско прераждане/възраждане на традиционно Български елементи и мотиви, които са оставили своя отпечатък във времето и историята. Този интересен проект, реализиран от Български производители и Италиански дизайнери привлече вниманието ми с идеите заложени в мебелите – етажерки за стена чиято форма е вдъхновена от формата на прозорците на стара сграда в София, черги в които човек може да познае линиите от опаковката на цигари Арда, канапе чиято рамка предизвика в съзнанието ми аналогии със старите тръби и радиатори за парното в блоковете, използването на изкуствен бетон като плот за маса за трапезария и т.н… Усмихнатата и лъчезарна Вики, която през цялото време ми разказваше с толкова вълнение и хъс за проекта, за идеята зад него и как са им дошли идеите за различните неща определено успя да ме вербува за каузата(даже облякох и една от дизайнерските “униформи“).

С посещението във Фабриката разходката ми в тази част на София приключи и аз се метнах на новата линия на метрото в посока към центъра – в търсене на нови обекти от Sofia Design Week, които да щурмувам в името на дизайна, културата и забавлението.

В очакване на онзи прозорец свободно време за написването на част трета…

Advertisements

Ти какво ще кажеш...?

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s