Нийл Геймън и пътуването към Neverwhere

 Geiman_neverwhereАко трябва да бъда честен с Нийл Геймън се “запознах” още преди да се докосна до каквото и да било негово произведение – познавах Геймън от няколко конференции и семинари, на които той говореше на най-различни теми, но винаги интелигентно, увлекателно, мъдро и с поглед в бъдещето. Естествено бях чувал за Американски Богове, Добри Поличби и бях гледал екранизацията на Звезден Прах, но само толкова – в сферата на литературното творчество господин Геймън си оставаше неизвестна за мен величина. Но бях твърдо решен това да се промени – от чутото в изказванията му бях убеден, че това е човек, който със своя характерен и в много отношения уникален начин на мислене и стил на изразяване има какво да “разкаже“.

Не след дълго ми се отдаде и директна(подарена) възможност да се сблъскам с творчеството на Нийл Геймън в лицето на Neverwhere или “Никога, никъде, никой“(както е преведен на Български). Очарователен, забавен, интелигентен и приятен за четене роман, който те грабва от първата страница и те държи в очакване чак до последната. Една съвременна приказка за магията, красотата, доброто и злото, за бягството от сивото ежедневие, за алтернативата на подредения, сигурен и предвидим живот, за живия живот изпълнен с несигурност, опасности и повратности. Един контраст на предопределението в което сме затънали до гуша, един контрапункт на илюзорната сигурност в която прекарваме ежедневието си, един роман за пътуването, за духовното прераждане и новото начало.

Пътуване е точната дума с която да се опише това невероятно приключение – едно пътуване из Лондон, което за нашия герой (Ричард) започва с едно окървавено, ранено и полуживо момиче на паважа и го отвежда през светлините и покривите на Горен Лондон до мрака и тунелите на Долен Лондон. Нийл Геймън развива идеята за един паралелен Лондон под Лондон, един Лондон на баронства и васали, Лондон изпълнен с магии и чудатости, Лондон където опасностите дебнат пред, над, под и зад всеки ъгъл(Mind the gap!) а животът е относително понятие. Минало и настояще, сън и реалност, живот и смърт се сблъскват в пищния и заплетен свят на Геймън, а Ричард иска просто да се прибере у дома, но героите не стават герои като просто се прибират вкъщи нали така?

И ако съм ви объркал с цялото си това несвързано бръщолевене или просто ви е омръзнало да ми четете глупостите ще ви напиша едно последно изречение.

Вземете книгата и я прочетете – няма да съжалявате!

Advertisements

Ти какво ще кажеш...?

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s