Интерпретации по Кафка или Гърдата от Филип Рот

theBreast_coverПреди около седмица(тоест някъде между празниците) се озовах ненадейно в книжарница Гринуич на столичния булевард(понастоящем пешеходна зона) Витоша. За тези от вас, които не знаят трябва да отбележа, че Гринуич винаги поддържат един щанд/огромна щайга с намалени книги при всеки от двата входа на книжарницата(вторият е откъм улица Солунска). Аз като един виден книжен плъх винаги отделям по 5-10 минутки от времето си за да се разровя из тази купчина преоценено/недооценено литературно творчество от цял свят – неразбрани, авангардни автори, непретенциозни книжки еднодневки, наръчници на най-различни теми, биографии, историческа литература и т.н. малки, големи, сиви и цветни книжки оставени на съдбата и на хората, които проявят благосклонност да ги купят срещу пет лева за бройка. Но в интерес на истината се случва от време на време сред този безпорядък от банална проза да се намери и нещо, което всъщност да става за четене. Такъв беше и случаят от преди около седмица – една книга, която ме привлече със заглавието си (Гърдата) и чието резюме ме накара да се смея от сърце докато извървявах петте метра до касата на книжарницата(с Гърдата в ръка).

Авторът е Филип Рот – световноизвестен и многократно награждаван американски автор(получил включително и наградата Пулицър). Разказът(нека се спрем на определението разказ, защото никой не може да ме убеди, че осемдесетина страници шрифт 14 са достойни за определението роман) е Гърдата и разказва за професор по литература, който една вечер се превръща в женска гърда – седемдесет килограмова, висока метър и осемдесет, от европеиден тип и с тринадесет сантиметрово зърно стърчащо от върха.

Както казах първоначалната ми реакция беше да се засмея от сърце, докато четях краткото, но описателно резюме и си мислех “Нееее! Не може някой да е написал такова нещо!“, но ето, че държах доказателството за противното в ръцете си – черно на бяло. На второ четене обаче си казах, че не може всепризнат автор като Филип Рот да напише просто нещо подобно ей така и си казах, че тук(в Гърдата) трябва да има нещо по-дълбоко и философско, че гърдата е просто метафора и изразно средство на автора.

Вчера започнах и приключих четенето на този разказ – отне ми около три часа и малко(това с почивките). Определено се оправдаха очакванията ми за нещо по-философско и задълбочено от простата трансформация на човек в гърда – това е един разказ за мислите, чувствата и психиката на един човек, който губи физическия си и осезаем досег със света около себе си(един човек затворен в тяло на гърда, ако може така да се изразя). Това е една история за безпомощност, изолация и неизвестност, история за самотата и невъзможността да изразяваш себе си пред заобикалящия те свят (а как може изобщо да си сигурен в заобикалящия те свят когато си една сляпа гърда?).

Филип Рот проследява емоционалните и психически терзания, дилеми и кризи на нашия герой, докато той(героят) лежи безпомощен в една болница и разговаря приоритетно с психоаналитика си. На моменти прекалено вулгарни и директни, редуващите се диалози и монолози подсилват усещането за реалност и достоверност на случващото се в съзнанието на главния герой – вътрешната му борба между желания и морал, борба за запазване на себеуважение и достойнство (но за какви ценности и морал може да говорим когато става дума за човек превърнал се в гърда?). Авторът ни дава възможност да проследим нашата Гърда в различните фази, през които преминава – започвайки от първоначалната надежда, любопитство и екзалтираност, минем през моментите на отчаяние, гняв и нежелание за живот и стигнем до фазата на лудост и отрицание.

Както и самият автор отбелязва – подобно на героя на Кафка, който се превръща в насекомо и нашият герой губи връзка със света, какъвто го познава за да се озове в един свят на несигурност и множество неизвестни където той и близките му трябва да се приспособяват към новия му живот като гърда.

Гърдата се чете бързо и увлекателно, но обърнете внимание и на написаното между редовете, спрете, препрочетете някое изречение ако се наложи, защото това е един разказ, който повдига множество въпроси за човешката същност и човешката зависимост от физическото, телесното, от досега със света и останалите хора.

Advertisements

Ти какво ще кажеш...?

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s