Джак Харт – Размишления в катраненото буре

tar_barrelЩе започна с малко интересни факти за книгата…

Романът на ирландския писател Джак ХартРазмишления в катраненото буре” е публикуван за първи път на Български език! И както отбелязва самият Харт – авторските права за Българския пазар са спазарени в една столична кръчма срещу пет кашона отлежало мелнишко вино (ако не ми вярвате проверете сами интернет страницата на Джак Харт – човекът си го е написал черно на бяло).

Въпреки, че това ми е първият сблъсък с произведение на Джак Харт, трябва да отбележа, че това е един много интересен, приятен за четене и талантлив писател, който определено знае как да разкаже една история, и който има много интересни идеи и разбирания, които въплъщава в романите си и предава чрез героите, събитията и атмосферата в която се развива действието.

Но сигурно се питате защо един ирландски автор няма да публикува книгата си първо в родна Ирландия? Отговорът е сравнително лесен (визирам краткия отговор) – Ирландското общество (а и Великобритания като цяло) е по-консервативно настроено по отношение на религията и ако Харт беше написал този роман в началото на 20ти век щеше да бъде публично линчуван (ако изобщо се намереше издател, който да се съгласи да го отпечата), но дори и в наши дни “Размишления в катраненото буре” е произведение, което няма да се приеме добре от по-набожните кръгове на обществото и самият автор споделя, че няколко издателства на Острова са му отказали да го издадат. (стана ли ви вече поне малко любопитно?)

В последно време доста съм разказвал на хората около мен за тази книга (защото според мен си заслужава четенето) и в процеса на разказване се откроиха две основни версии за сюжета на книгата – кратка и дълга. Кратката версия (която се харесва повече на хората) звучи горе-долу така:

Нашият главен герой, който е умствено изостанал и живее в малко провинциално градче на брега на морето обикаля с камиона си крайбрежието в търсене на подходяща скала от която да се хвърли с камиона в морето, докато междувременно в каросерията на камиона е затворил един свещеник и една курва, които смята да убие заедно със себе си. И докато обикаля в търсене на заветната скала, нашият главен герой размишлява за живота, смъртта, смисълът на човешкото съществуване, любовта и т.н. Спомня си отделни моменти от живота си – като малко дете, като ученик, като възрастен…а вижданията му по отношение на религията са меко казано в разрез с каноните на църквата.

Това беше кратката версия…и ако тя ви се е сторила достатъчно убедителна тогава марш към най-близката книжарница за да си я купите! Но ако все още не се чувствате истински убедени или просто ви е любопитно каква е дългата версия за книгата то следващите параграфи са специално за вас…

Томи Лофтънс е дете с проблеми – притеснителен и срамежлив а едновременно с това изправен и пред трудностите на заобикалящия го свят… когато се разбира, че има и умствени проблеми – разполага с перфектна памет, но просто не успява да сглоби логическите връзки между отделните елементи в нея, а простите и лесни въпроси го затрудняват, защото винаги търси по-сложни и заплетени отговори. Така горе-долу започва историята на нашия главен герой – дете с проблеми, чиято набожна майка просто решава, че Господ не е решил да дари Томи с разум и вместо да се опитва всячески да помогне на сина си, тя се отдалечава от него, става глуха за проблемите му и охладнява още повече от срама и позора, които той и носи пред останалите ден след ден.

Вече пораснал, Лофти обикаля с камиона си по крайбрежния път в търсене на подходяща скала от която да се хвърли в морето и да се сблъска със смъртта. Но докато се стреми към смъртта, той разсъждава за живота, за човешкия живот като отражение на дъното на катранен варел пълен с дъждовна вода, за дъждовните капки и образуваните от тях вълни – нарушили спокойствието на иначе гладката водна повърхност, за вълните като пътя и посоката на човешкото житие и неизбежната им участ – да се разбият в стената на катраненото буре. Томи си спомня си за отделни моменти от своя живот – училищният тормоз, отчуждената му майка, мъртвият му баща, приятните и отзивчиви братовчеди, разбитите му мечти, неразбирането на хората, липсата на любов, топлина и близост…

А гледайки капките в черната празнота на варела единственото което може да се различи е разкривеното в грозна гримаса лице на Твореца – ядосан, недоволен, безмилостен, отмъстителен, изискващ преклонение и подчинение. Но не си правете грешни изводи – Лофти не е атеист, но определено има зъб на Твореца и неговата армия в лицето на Църквата. Съзнанието на нашия главен герой чертае конспиративни теории и планове от Библейска величина с вещината на професионален филмов сценарист – той не гледа с добро око на този Творец, който е решил да не го дари с разум (и да съсипе целия му живот), и който едновременно с това сякаш изпитва удовлетворение от това да гледа страданията на хората. Томи Лофтънс се възприема като един воин, който е призван да защитава истинската вяра и вярващите от алчните ръце на Твореца и неговите лакеи. Нашият главен герой твърдо вярва в изначалната, най-първична връзка между божественото и любовта, в правото на всяко живо същество да обича и да бъде обичано…

Мога да изпиша още много думи, но ще спра дотук, защото ако все още не съм успял да ви убедя, че си заслужава да се отдадете на Размишления в катраненото буре, то всяка следваща моя дума ще бъде напразна.

Advertisements

Ти какво ще кажеш...?

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s