Спокойствие

Той откри себе си…
Откровението го връхлетя изневиделица,
сякаш се бе спотайвало измежду
капките падащи по раменете му,
чакайки удобен момент да нападне,
да се нахвърли!
За миг светът изчезна.
Той усещаше единствено капките
обливащи раменете и гърба му.
Виждаше единствено бялото
платно пред себе си.
Чуваше единствено спокойствието
на бушуващата вода.
Той вдигна глава и се остави в ръцете и…
тя погали косата му,
обгърна ушите му с нежните си ръце и после…
Нищо!
Тишина!
Спокойствие!
Празнота!
Ушите му бяха глухи за всичко освен за белия шум на водата.
Забарабани с пръсти в ритъма на танцуващата стихия –
физически осезаемо чувство за
несъществуващ в неговата вселена звук,
заглушен от белия шум…
Там ли е звукът или го няма?
Аз ли го създавам или просто го предавам?
Компенсира ли усещането за допир липсата на останалите сетива?
Ритмичният звук от барабаненето на бялата тишина
отекваше в хармония с тишината…
И в спокойствието на тишината
той откри себе си…
Advertisements

Ти какво ще кажеш...?

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s