Метро 2034 – мрак и светлина

Cover page of the novel Metro 2034

Cover page Metro 2034

Наскоро най-сетне обърнах и последната страница от вълнуващото (поне за мен) продължение на напрегнатата и завладяваща Метро 2033. Постапокалиптичната епопея за бавно гаснещата светлинка на човешката цивилизация, дълбоко в тунелите на московския метрополитен продължава и сред бушуващите думи, редове и страници на Метро 2034.

Дмитрий Глуховски ни отвежда далеч от станция ВДНХ – на другия край на картата на метрото – от сухия и лепкав мрак на Ботанический Сад в мокрия и кален ад на Севастопольская. Изглежда сякаш, че в контраст с ВДНХ дори и изобилието от електричество и боеприпаси не могат да спасят човечеството от надвисналата над него мрачна участ.

Станцията тръпне в очакване да чуе отговор, който не идва, изпратените бойни отряди не се връщат, а тунелите и телефонните слушалки са изпълнени с мълчание и нервно пращене…

Така горе-долу започва нашето ново приключение – изпълнено с нови герои, предизвикателства, мистерии и заплахи. Докато Метро 2033 се четеше на един дъх и държеше читателя в постоянно напрежение, то Метро 2034 е много по-дълбок роман, действието и напрежението често отстъпват място на дълбоките философски размишления и търсения на нашите герои. Самите герои разполагат с повече дълбочина и смисъл – минало, настояще и мисия водеща към съмнително и незнайно бъдеще. След прочитането на Метро 2033 и Метро 2034 оставам с впечатлението, че сякаш Глуховски е използвал 2033 за да ни въведе в своята вселената, да ни покаже мястото на действие, обстановката, околната среда, главните действащи лица, съдбата на хората. Но, че всичко това е било единствено с цел да ни подготви за 2034 – сякаш в него се крие истинското послание – закодирано зад диалозите и мислите на героите, скрито между редовете на романа.

Цялостното ми впечатление и усещане за Метро 2034 е за един по-зрял роман, за едно по-задълбочено пътуване из дебрите на човешката душа – несъмнено подобаващо продължение, което не отстъпва по нищо на Метро 2033 и показва отново огромния потенциал и талант в лицето на Дмитрий Глуховски.

Който прочете Метро 2033 несъмнено ще иска да отдели време и внимание и на Метро 2034 (пък било то и само заради факта, че е прочел последната глава от Метро 2033).

Метро 2034 е един мрачен роман за падението, за непрестанното търсене и блуждаене на човешката душа, но едновременно с това е и една своеобразна епопея за надеждата и за спасението.

Advertisements

Ти какво ще кажеш...?

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s