Шотландия – Ден 11 – …и обратно към BG – Сайнт Андрюс -> Единбург -> Амстердам -> София

И алармата за ставане звънна…в 03:20 сутринта – време е да се отправим към летището на Единбург и да потеглим обратно към България. Станахме, облякохме се, последна проверка на багажите, всичко ли сме взели – каквото сме забравили да свирне от някъде и т.н… знаете как е преди заминаване. Хващаме куфарите и се отправяме към чакащото ни на паркинга такси(тъй като не си намерихме другарчета за пътуването удоволствието ще ни излезе към 70 английски лири), натоварихме се на таксито и потеглихме в нощта към Единбург – досега не съм виждал толкова спокойни пътища. Честно казано по-голямата част от пътуването към летището я проспах, спомням си, че Люлина поддържаше някакъв casual разговор с шофьора – колкото да не е тихо в колата.

Като стигнахме на летището навън беше все така тъмно и студено. Влизайки в летището и минавайки през багажи и проверки установихме, че заведението където правят мису супа не работи толкова рано сутрин, затова закуската ни се сведе до една супа и два сандвича на пейките за изчакване пред gate-a(сандвичите не бяха лоши, но все пак не бяха мису супа).

Тук някъде(между закуската и безпредметното чакане) започна да става интересно…и двата ни полета закъсняваха – излитахме по едно и също време, но аз летях през Амстердам, а Люлина през Париж(летище Жарл-freakin-Дьо Гол) и двамата нямахме много време за прекачване и закъснението на полетите започна сериозно да ни тревожи…

В крайна сметка и двамата излетяхме със закъснение – аз първи, Люлина след мене. В Амстердам аз успях да си хвана прекачването(имах някъде към 30 минути за което), но за съжаление Лю нямаше моя късмет(Господин Дьо Гол е най-голямото летище в Европа все пак) и остана да чака полет за 18:00 вечерта – поне нямаше да нощува в Париж.

Приземявайки се в София научих радостната вест за предстоящото полудневно безпаметно висене на Люлина в Париж – добре поне, че имаше кой да ме вземе мене от летището в София.

Така приключи първото ми посещение в Холандия и Шотландия – много динамично, весело, на моменти слънчево, на моменти мъгливо, но винаги усмихнато и забавно. Пътуването в чужбина, независимо по какъв повод винаги крие едно особено очарование и успява да се запечата в съзнанието на човек.

Странно, че последният пост от серията се оказа и най-кратък от всички… може би, защото завръщането на дадено място винаги крие зад себе си раздялата с друго, а поне на мен ми е трудно да съм многословен при раздялата с едно място което ми подари невероятни мигове и спомени за цял живот.

 
Предишен пост от серията тук.

Първи пост от серията тук.

Шотландия – Ден 10 – Време почти не остана… – Сайнт Андрюс

Ден последен…добре де, предпоследен – утре си тръгваме. Но въпреки това обстановката вече е малко тъжна – разчистване, приготвяне на багаж, уговаряне на транспорт до Единбург(защото трябваше да тръгнем в 03:30 сутринта от Сайнт Андрюс) и т.н. подготвителни и предзнаменователни действия, които в края на краищата щяха да доведат до нашето завръщане в България. От една страна се радвам, че се връщам в родината, от друга си мисля колко още много неща има, които не съм видял наоколо – хора, забележителности, плажове, селца, градове, кръчми и т.н. в този дух неща…

Поне времето е хубаво и слънчево, сякаш се опитва да ни примами да останем още и да не бързаме със заминаването. Целият ден мина доста монотонно в приготовления, гледане на филми, слушане на музика и дояждане на съдържанието на хладилника(за да не остава докато Люлина я няма). Също така не трябва да се пропуска фактът, че Люлина вече си мечтаеше за страхотната мису супа на летището в Единбург.

Някъде към късния следобед вече не ме свърташе на едно място в квартирата и реших да взема на заем колелото на Люлина за да направя една последна обиколка на града и да направя още някоя и друга снимка преди да се е скрило слънцето. Излязох от общежитието и намерих въпросното колело, което по мое скромно мнение(а.к.а по мнението на човек, който сам си ремонтира колелото) не беше в много добро състояние(меко казано). Въпреки това много ми се беше докарало колело и реших да не бъза прекалено претенциозен – взех колелото и се спуснах по една задна уличка към центъра на града. По пътя минах покрай футболни игрища(на които имаше табели забраняващи изрично играта на голф) и няколко университетски тенис корта.

Пътят излизаше при няколко студентски общежития и продължаваше към сградите на факултетите по математика и физика, които бяха на практика нови и модерни здания, контрастиращи на средновековното излъчване на града и въпреки това изместени достатъчно встрани от него така, че контрастът да не се набива на очи.

Харесах си една пейка, която гледаше към сградата на математиците и към морето – приятна гледка, лек ветрец, топли слънчеви лъчи, колелото подпряно на пейката… човек може да си седи така с часове и да се наслаждава на живота. Докато седях така на пейката изобщо не забелязах, че на съседната пейка е седнала една възрастна жена, която в един момент стана от пейката, мина покрай мен и се обърна към мен с думите “What a wonderful day it is, don’t you think so?“. Честно казано тази малка сцена като, че ли допринесе за идилията и магията на момента и мястото – една непозната, стара женица, която ти се усмихва и ти казва колко красив е деня.

Поседях още малко след което се качих отново на колелото и слязох до плажа за една малка разходка, минавайки през световно известните голф игрища на Сайнт Андрюс. След разходката по плажа се отправих към центъра на града, едно бързо кръгче оттам и обратно към общежитието за да видя какво си прави моето малко съкровище.

Честно казано вечерта мина малко странно, защото аз не си лягам преди 12:00 – 01:00, а пък в 03:30 трябваше да тръгваме – следователно аз реших изобщо да не лягам да спя и, че ще си наваксвам по пътя към Единбург и в самолета към Амстердам. Затова през по-голямата част от вечерта Люлина се беше сгушила до мен и спеше докато аз се бях хванал да наваксвам с епизоди на Doctor Who, и така докато не прозвуча алармата(за ставане).

   

  

Следващ пост от серията тук.

Предишен пост от серията тук.