Първо излизане сред природата с новата оптика…

 Освен всичко друго, тази малка разходка до Хасково ми предостави перфектната възможност да се порадвам на новата оптика на фотоапарата за която писах по-рано. Честно казано ще ми трябва още време да свикна с този нов обектив(далеч съм от мисълта, че съм го овладял за четири дена). Като за начало – този обектив тежи…или поне тежи повече от това което съм ползвал досега, не съм свикнал апарата да ми стой толкова тежко в ръцете(да не говорим за шията). Освен това на моменти му трябва повече време за да фокусира при пуснат AF(докато се завъртят всичките тия сегменти в него – или поне на мен така ви се струва), но като не си взех IS + USM нямам право да мрънкам… Другото което трябва да се отбележи – при 250mm. оптика на пълен zoom е много забавно да наблюдаваш колко точно ти се мърдат ръцете, когато стоиш “неподвижно“(някои дихателни техники много помагат за постигане на последното). Също така….искам официално да заявя – чантата вече ми е малка….след като не мога спокойно да прибера апарата с монтиран на него телеобектив(без да се чудя къде точно да го дяна това варио…).

За съжаление през тези четири дена, като цяло нямах много, много поводи да извадя новата оптика, с това обикаляне по гробници и крепости(можех творчески да zoom-вам по протежение на петнадесетте метра тунел на едната гробница)….очаквах в заобикалящите гори и полянки да се натъкна на повече представители на местната хвърката фауна, но не ми излезе късмета. Да не говорим, че една близка среща с един представител на семейство Смокови лекичко ме обезкуражи в опитите ми да ходя свободно из поляните и храстите. За сметка на това извадих късмет в село Мезек, където няколко пернати любопитковци се навъртаха около мен достатъчно дълго, че да им направя една бърза фото сесия. В Хасково пък беше забавно да дебна развяващия се Български трибагреник от най-горната платформа на камбанарията(това знаме твърдо отказваше да се развее като по филмите). Също така…имайки предвид горе-споменатите студенокръвни приятели(а в района на Хасково има и пепелянки) е много удобно когато можеш да снимаш едно хубаво глухарче(а.к.а пенсионирана рукола) от добре отъпканата пътека, минаваща през средата на полето.

birds_00 birds_01
birds_02 bird_00
bird_01 bird_02
bird_03 bird_04
bg_flag gluharche
Advertisements

Ден 01 – Траките, Нимфите и още нещо…

 Ден втори от нашето малко пътуване до и около Хаскьой (както е бил известен град Хасково в Османската Империя). Днес нашата малко групичка вече беше в почти пълен състав и даже на закуска се оказа, че имаме и план за действие! Основната ни цел – Тракийската гробница в района на село Александрово

vlak

Пуф-паф… пуф-паф…Туу…Туу…

(открита от покойния Георги Китов), след гробницата щяхме да се насочим към храма на Афродита и Нимфите в района на Клокотница, а накрая(ако не е много късно и не сме много изморени) щяхме да се разходим из самото Хасково. След като тези подробности бидоха уточнени и закуската биде изядена се оборудвахме и се натоварихме в колата, посока – Александрово.

За Александрово решихме да минем през Димитровград(където за съжаление не отидохме да снимаме комина на завод Вулкан), но за сметка на това видяхме една от гордостите на България от времето на СССР – огромният производствен парк на Неохим, който все още работи и произвежда торове, но определено не пушат всичките му(сигурно десетки) комини. За сметка на това само като се представих как на времето от всеки един комин са се издигали кълба дим и ми стана лошо(сигурно погледнато от определен ъгъл са скривали слънцето). На излизане от Димитровград даже ни се наложи да чакаме на един ж.п. прелез да мине един товарен влак(сигурно тръгнал към Неохим). Но оставяйки Димитровград зад нас, отново се озоваваме сред зелените и жълти цветове на земеделските земи и някъде там – проправената и изкопана линия за бъдещите участъци на магистрала Марица.

Info_tabela

Информационна табела за музея на Тракийското изкуство.

puteka

Пътеката към музея.

muzei

Музей на Тракийското изкуство.

След няма и петнадесет минути път от Димитровград, вече влизаме в Александрово. От площада на селото ни ориентират накъде да тръгнем за музея и гробницата, всъщност и двете се намират след селото – гледано от Димитровград(а кафявите табели са дефицитна стока). Тук е мястото да кажа, че музеят към гробницата е дарение от народа на Япония за България и как да ви кажа, че това си личи още от паркинга(преди човек изобщо да е видял самата сграда на музея). Широк, чист паркинг, окосена трева, широка, павирана алея водеща към музея(с множество цветя и пейки за почивка). Пред сградата на музея се развяват Българското и Японското знаме а вътре в музея ви посреща любезен и усмихнат гид, който е готов да ви разкаже всичко за гробницата(ако си платите за беседа естествено).

znamena

Знамената пред музея.

kitov

В памет на Георги Китов.

panorama_00

Изглед от входа на музея.

В самата гробница не може да се влиза, защото е капсулована и дори археолозите се нуждаят от разрешение за да я влизат вътре. Причината за това е една уникална черта на гробницата – рисунките в централната и камера са се запазили до наши дни, при това с изключително богати и наситени цветове, които ще се окислят и избледнеят много бързо ако гробницата се остави отворена. За сметка на това в музея, братският Японски народ е направил дубликат на гробницата(в реални размери) така, че всеки желаещ да може да влезе и да я разгледа. Заедно с дубликата на гробницата по стените на музея са разположени огромни платна със снимки на оригиналната гробница(тук е мястото да кажа, че снимките в музея са забранени). Честно казано, от снимките на оригинала бих казал, че стените на гробницата са изрисувани преди 2 години, а не преди две хилядолетия.

mravka

Една мравка, която просто минава оттам.

Човек гледа снимките и не може да спре да се чуди какви изкусни строители и художници са били Траките – това е едно от онези неща, които човек просто трябва да види с очите си, не само защото е красиво, но и защото преди всичко това е част от историята на земята по която стъпваме ние, и по която са стъпвали и нашите прадеди.

rapica_00

Поле с цъфнала рапица…

rapica_01

….и остатъкът от полето…

heohim

Комините на Неохим…или поне част от тях…

След музея на Тракийското изкуство се насочваме по обратния път Александрово – Димитровград – Хасково, за да стигнем до Клокотница и храма на Афродита(а и за да снимаме промишлената мощ на България по пътя). Трябва да призная, че за въпросния храм имаше достатъчно кафяви табели по пътя. Стигайки там се оказа, че има и хубав паркинг въпреки, че има и черен път водещ до самото светилище, ако човек има по-проходимо МПС и не му се ходи пеша. От останките може да се предполага, че светилището е било с формата на полукръг, като в двата края на дъгата е имало по една сграда(от които са останали само основите). В средата на дъгата има оформена ниша от която извира вода, а два канала я отвеждат към двата края на дъгата(където има и корита, в които да се събира). Изворът все още е там, а бистрата вода в двете корита е дом за множество риби и жаби.

afrodita_00

Информационна табела издържана в стил…

afrodita_01

Центърът на дъгата…

afrodita_03

От ляво…

afrodita_04

…и от дясно…

afrodita_02

Изворна вода Афродита…

Отметнахме и светилището, слънцето вече е на високо и пече доста, а ние вече сме доста гладни – айде обратно към Хасково и да видим там какво ще измислим. Трябва да призная, че след първоначалното объркване човек осъзнава, че Хасково е един много подреден и логичен град – не е трудно да се ориентираш в него. Тук е мястото да отбележа, че от 2003г. насам Хасково разполага с най-високата статуя на Дева Мария в света – тридесет и три метра висока(регистрирана от Гинес). Насочихме се директно към нея за да я разгледаме и да направим снимки. Както се оказа до статуята има издигната и камбанария по която човек може да се качва, на нас ни се наложи да изчакаме, защото отидохме почти на кръгъл час и пазачът най-учтиво ни помоли да изчакаме камбаните да бият и тогава да се качваме(определено нямам желание да съм под тях докато бият). А може би най-приятното е, че както статуята така и камбанарията са издигнати на възвишение и гледат към почти цяло Хасково. Панорамата от върха на камбанарията определено си заслужава да се види на живо – поглеждайки напред човек вижда Хасково под себе си, обръща се на дясно и вижда Дева Мария взела в скута си Младенеца, обръща се на ляво и вижда развяващия се Български трибагреник.

Богородица

Статуята на Богородица.

Богородица

Статуята на Богородица.

Камбанарията

Камбанарията.

Камбанарията

И нагоре по стълбите на камбанарията…

С посещението на статуята на Богородица приключи и обиколката ни за днес. Прибрахме се в хотела за една заслужена почивка преди вечеря. Може би тук е мястото да отбележа, че парка до хотела(парк Кенана) е едно много приятно и красива място за разходка и почивка – зелено, поддържано, с хубави алеи и пейки. А както установих в последствие – и с множество спортуващи рано сутрин. От друга страна трябва да се отбележи, че Хасково разполага и с минерални бани, които така и не проучихме, но които сигурно заслужават внимание – все пак минералните извори не са нещо за пропускане(особено в България).

panorama_haskovo

Панорама от камбанарията.

panorama_haskovo

Богородица гледа към града…

bulgarskoto_zname

Българското знаме се развява над Хасково…

bulgarskoto_zname

Националният трибагреник.