Кулинарни експерименти: Мисия Ябълков сладкиш и още нещо…

apple_pie_recipeНапоследък започнах да проявявам все по-голям интерес към сладкишите и то не само към тяхното унищожаване, но и по-специално към тяхното създаване…
Тъй като нямам много, много опит в печенето на сладкиши реших, че ще е най-удачно да започна с нещо семпло и лесно за приготвяне (от типа бъркаш до постигане на хомогенна смес, изсипваш в тавата и ръгаш във фурната). Намирането на подходяща рецепта не се оказа никак трудно (особено когато разполагаш с готварската книга на баба под ръка) – не след дълго попаднах на ето тази простичка рецепта за сладкиш с ябълки (на снимката вдясно).
Честно казано намирам нещо странно очарователно в тази непретенциозна рецепта написана на пишеща машина при това върху лист хартия, който очевидно не е бил предвиден за готварски рецепти…
Но нека все пак да споделя съдържанието на рецептата и с онези от вас, на които не им се занимава да се вглеждат в снимката… (цитирам дословно)

СЛАДКИШ С ЯБЪЛКИ

3 яйца
2 кафени чаши захар
1 ” ” олио
3 ” ” брашно
1 кафена лъжичка сода
1 супена лъжица какао
4-5 настъргани ябълки
Разбърква се и се пече в подмазана
форма за кекс
Роси се с пудра захар

homogenna_smesПрочетох рецептата и си казах “Супер! Точно това ми трябва!” и преливащ от ентусиазъм се хванах да правя Сладкиш с ябълки и… още нещо.
Почти моментално се сблъсках с първите проблеми – “кафени чаши“… не знам за вас, но докато консумирах все още, аз кафето си го пиех в конски дози от по 250мл. и за мен кафената чаша може да приема доста разнообразни форми и размери (бъзикам се естествено – знам какво е една кафена чаша при готвене). Продължаваме нататък – “4-5 настъргани ябълки” чета си аз този ред и се чудя…това сега за малки, средни или големи ябълки става въпрос, защото в зависимост от размера тази бройка ябълки ще варира между 1 и 2 килограма, което не е никак малък диапазон когато става въпрос за готвене. Но да приемем, че сме се справили някакси с ябълковия ребус… идва време всичко забъркано да бъде метнато да се пече във фурната, на колко градуса – никой не знае (но очевидно е много важно да е във форма за кекс). Тук трябва да се отбележи, че въпросната хомогенна смес се получава сравнително течна и при печенето ще се наложи да се използва алуминиево фолио от един момент нататък за да не загори горната част на сладкиша (както се вижда от снимките аз малко закъснях с поставянето на фолиото :D). Така, че хвърляте си на боб, заплювате си една температура от порядъка на 150 – 200 градуса и внимавате да не изпуснете момента за алуминиевото фолио.apple_pie_shot
Но да се върна малко назад… от самото начало говоря за Сладкиш с ябълки и още нещо а никъде все още не съм обяснил какво е това “и още нещо“…
По принцип не ме бива да готвя по рецепти…поправка – не ме бива да следвам стриктно рецептите когато готвя (винаги ми идва от вътре да променя нещо, да добавя нещо или просто да променя съотношенията на продуктите) и по тази причина нямаше как да сготвя просто Сладкиш от ябълки. Още нещото-то се материализира под формата на горски плодове и ягоди – размразени, нарязани на ситно/пасирани и омесени в хомогенната смес с останалите продукти и известно количество Стевия вместо захар (точно колко не мога да кажа, защото все още експериментирам с тази алтернатива на захарта). Естествено наличието на повече плодове доведе и до леко увеличение в количеството използвано брашно, но това е нещо което смятам, че може да бъде преценено и на око в момента на бъркане. Така забърканата смес беше излята в една кръгла тава (нямам специална форма за кекс) и пъхната във фурната за неопределен период от време – смисъл, че от време на време вадех сладкиша за да го бодна с един шиш за проверка.
Честно казано останах доволен от крайния резултат (вярно, че стевията му беше малко, но се оказа, че малко мед оправя този дребен дефект) – не много тежък за ядене сладкиш с хубава коричка и мека вътрешност. Естествено със закъснение се установи, че всъщност количеството сладкиш е било прекалено малко и сладкишът ненадейно и без никакво предизвестие е изчезнал…

piece_of_cakepiece_of_cake

Пицарии Victoria – едно име, различно преживяване

Най-вероятно голяма част от жителите на столицата са посещавали или поне са чували за пицария Victoria. За тези от вас, които не са – става въпрос за верига пицарии разполагащи с шест заведения в София и едно в Банско. Предварително искам да заявя, че съм имал възможност да посетя единствено клоновете на пицарии Victoria в кино Арена Запад, кино Арена Младост и на бул. България така, че изказвайки дадено мнение или теза в този пост, то визирам тези ресторанти конкретно. Идеята за този пост ми дойде след като на скоро имах възможност да посетя пицария Victoria на бул. България и останах приятно изненадан, очарован и доволен от видимия и осезаем контраст между този конкретен клон и двата разположени в сградите на кино Арена.

Сигурно се чудите за какво говоря… ами смятам, че Victoria е перфектен пример за верига заведения споделящи общо име, меню и т.н. и едновременно с това предлагащи тотално различно преживяване на клиентите си. Ще разгледам отделните клонове един по един и ще се постарая да обясня какво имам предвид.

Victoria в Арена Запад – това е заведение, което набра скорост, клиенти и стана известно в годините когато кино Арена беше едно от малкото качествени кина в София и ежедневно се пълнеше с хора. Съответно и пицарията беше доста оборотна, особено като се добави и гишето за автомобили, разположено отстрани на сградата откъдето човек можеше удобно да си поръча пица и да си я вземе за вкъщи на прибиране от работа примерно. Така пицарията малко или много се специализира в обслужването на два типа клиенти – шофьорите идващи на гишето и хората чакащи или излизащи от прожекция. Това малко или много се отрази на стила на работа и обслужването в заведението….сега, не искам да бъда разбран погрешно – обслужването в пицарията е перфектно и нямам никакви забележки – посрещат те на входа, настаняват те на маса, предлагат помощ при избора от менюто, виждаш как пиците и пърленките се правят пред очите ти, персонала е любезен и възпитан и т.н., но атмосферата на заведението предразполага повече към бързо хапване и потегляне, поставяйки прекарването в пицарията на едно преходно ниво – по-скоро междинна точка отколкото крайна цел. Това е заведение което бих предпочел и препоръчал за обяд или леко следобедно хапване, но не и за вечеря.

Victoria в Арена Младост – това е пицария, която сякаш се е специализирала в семейното обслужване. Какво искам да кажа – просто с времето, някак от само себе си и съвсем естествено това място в ж.к. Младост стана любимо на семейства с малки деца и съпружески двойки. Когато човек отиде там винаги има по няколко тичащи малчугана между масите а персонала(който по нищо не отстъпва на този в Арена Запад) е развил завидна ловкост при заобикалянето на вечно подвижните препятствия. Не, че в това има нещо лошо, напротив – хубаво е, че има места където семействата с малки деца са добре дошли, но просто когато се замисля за хубаво място за среща, било то за обяд или вечеря това не е едно от заведенията, които ми идват на ум. Може би разсъждавам така, защото все още нямам деца и си нямам кой да търчи около мене и да вдига врява, но за момента предпочитам да хапвам с удоволствие и на спокойствие.

Victoria на бул. България – сега… този ресторант от веригата на Victoria е “друга бира” така да се каже. Приятна обстановка, която те посреща с топлина и уют, спретнати маси – сякаш приготвени специално за вас, любезно обслужване, усмихнат и разговорлив персонал, тиха музика и т.н. Просто това е място, което още с влизането посреща клиентите с отворени обятия и посланието “Заповядайте, останете и се насладете на вашата вечеря, останалото оставете на нас“. Смея да твърдя, че този клон на Victoria е една от перлите в короната на веригата – място на което човек може да седне и да се наслади на вечерта в компанията на любим човек, място предразполагащо към неангажиращи разговори на по чаша вино, място на което човек похапва бавно, просто за да има време да се наслади на обстановката. Ето това е контраста за който говорех в началото – веригата е една и съща, менюто и цените са едни и същи, обстановката и обслужването са коренно различни. След като се запознах с пицария Victoria на бул. България това определено стана една от предпочитаните ми дестинации за вечеря – място което ще посетя отново с удоволствие и което горещо препоръчвам.