Метро 2034 – мрак и светлина

Cover page of the novel Metro 2034

Cover page Metro 2034

Наскоро най-сетне обърнах и последната страница от вълнуващото (поне за мен) продължение на напрегнатата и завладяваща Метро 2033. Постапокалиптичната епопея за бавно гаснещата светлинка на човешката цивилизация, дълбоко в тунелите на московския метрополитен продължава и сред бушуващите думи, редове и страници на Метро 2034.

Дмитрий Глуховски ни отвежда далеч от станция ВДНХ – на другия край на картата на метрото – от сухия и лепкав мрак на Ботанический Сад в мокрия и кален ад на Севастопольская. Изглежда сякаш, че в контраст с ВДНХ дори и изобилието от електричество и боеприпаси не могат да спасят човечеството от надвисналата над него мрачна участ.

Станцията тръпне в очакване да чуе отговор, който не идва, изпратените бойни отряди не се връщат, а тунелите и телефонните слушалки са изпълнени с мълчание и нервно пращене…

Така горе-долу започва нашето ново приключение – изпълнено с нови герои, предизвикателства, мистерии и заплахи. Докато Метро 2033 се четеше на един дъх и държеше читателя в постоянно напрежение, то Метро 2034 е много по-дълбок роман, действието и напрежението често отстъпват място на дълбоките философски размишления и търсения на нашите герои. Самите герои разполагат с повече дълбочина и смисъл – минало, настояще и мисия водеща към съмнително и незнайно бъдеще. След прочитането на Метро 2033 и Метро 2034 оставам с впечатлението, че сякаш Глуховски е използвал 2033 за да ни въведе в своята вселената, да ни покаже мястото на действие, обстановката, околната среда, главните действащи лица, съдбата на хората. Но, че всичко това е било единствено с цел да ни подготви за 2034 – сякаш в него се крие истинското послание – закодирано зад диалозите и мислите на героите, скрито между редовете на романа.

Цялостното ми впечатление и усещане за Метро 2034 е за един по-зрял роман, за едно по-задълбочено пътуване из дебрите на човешката душа – несъмнено подобаващо продължение, което не отстъпва по нищо на Метро 2033 и показва отново огромния потенциал и талант в лицето на Дмитрий Глуховски.

Който прочете Метро 2033 несъмнено ще иска да отдели време и внимание и на Метро 2034 (пък било то и само заради факта, че е прочел последната глава от Метро 2033).

Метро 2034 е един мрачен роман за падението, за непрестанното търсене и блуждаене на човешката душа, но едновременно с това е и една своеобразна епопея за надеждата и за спасението.

Пост-апокалиптичен екшън и мистерия в Метро 2033

Обложка/корица на Метро 2033 Българско изданиеПрез последните години на няколко пъти се случваше да ме питат дали съм чел Метрото и дали знам нещо за него, но към онзи момент знанията ми за света на Метрото се ограничаваха до кратките параграфи поместени на гърба на книгата – тоест знаех малко за идеята скрита зад името Метро 2033″ и малко за биографията на Глуховски. Още по онова време това заглавие намери своето място в списъка ми (който винаги е прекалено дълъг) с книги, които трябва да прочета. Преди една година (по груби спомени) за първи път хванах в ръце и моето копие на Метрото, но започнах да го чета преди няколко седмици и съвсем наскоро затворих последната страница от книгата, преместих разделителя на първата страница (по стар навик) и оставих книгата на масата да си почине на спокойствие. Неслучайно използвам нарицателното Метрото, когато говоря за Метро 2033″, защото още след първите няколко глави човек започва да разбира (или по скоро започва да усеща) как този мрачен, тесен, жесток и тъмен пост-апокалиптичен свят поместен в тунелите на Московското метро малко по малко се прокрадва към него и бавно, но сигурно го обгръща и засмуква в тунелите си…

Дневната светлина изчезва заменена от мъждукането на аварийното осветление, джобното фенерче се превръща в лукс и пътеводна светлина, мракът се сдобива със собствен живот, тишината представлява ново измерение на ужаса, а Метро 2033″ се превръща в Метрото с главно М.

Още от самото начало реших, че тази книга ще бъде прочетена по един точно определен сценарии и на едно много определено място – страница по страница, глава по глава, докато пътувам в Софийското метро…

Какво по-добро място да се гмурнеш в един пост-апокалиптичен свят на тунели, мрак, влага и смърт от топлите, светли и пълни с хора мотриси на столичния метрополитен – почти успяваш да се объркаш от контраста между книгата и заобикалящата те среда и в следващия момент поглеждаш през прозорците на мотрисата – бягащата тъмнина, черният мрак от кабели, бетон, арматура, сервизни помещения и тунели… и осъзнаваш, че светът на Глуховски е там… отвън, притаил се е в сянката на своята потенциална вероятност и чака онзи нищожен процент шанс за реализация, шанс да хвърли тъмната си сянка над мотрисата, хората и цялото метро.

Няма нито да преувелича, нито да излъжа като кажа, че този роман промени начина, по който гледам на метрото като средство за придвижване – неговите станции, тунели и мотриси. Метро 2033 е книга, която грабва, увлича, че даже направо отвлича читателя със себе си. Разказът и диалозите са динамични – без излишни описания, има много екшън, но и много философски размишления (все пак става въпрос за руска фантастика – няма как да мине без философските размишления), дилеми, мистериозни и заплетени ситуации, всяка страница държи читателя под постоянно напрежение и го кара да прелиства и прелиства към… първата страница от книгата! Точно така, правилно прочетохте (затова съм го и удебелил) – на една от първите страници от книгата е разположена малка схема на Московското метро и повярвайте ми….освен ако не сте живели в Москва… ще искате да си сложите един разделител на постоянен караул при тази карта. Когато героите ни тръгнат да обикалят тунелите сте просто загубени без картата (както и те биха били) и не се тревожете ако ви отнема по 5-10 минути да намерите някоя конкретна станция – не са никак малко. Още докато четях книгата се майтапех с приятели и познати, че ако не друго – то поне ще науча Московското метро наизуст.

Метрото е роман за изпълнението на дадените обещания, за дълга, за нещата, които ни карат на вървим напред – да направим поредната крачка дори и когато сме прекрачили прага на възможностите си, за нещата, които осмислят нашето съществуване и съществуването на останалия свят… но преди всичко Метрото е книга за приятелството, дружбата и търсенето, защото в тази книга всеки ще намери по нещо за себе си.

Пътешествието на Артьом е един кръстоносен поход в търсене на отговори, но дали отговорите няма да повдигнат още повече въпроси? Пътешествието на нашия главен герой ще го отведе на много различни места и ще го срещне с много различни хора – всяко ново място, всеки нов човек дава отговори, но и задава нови въпроси…на всяка крачка го очакват нови трудности и перипетии, но той трябва да продължи, защото има мисия, защото е “време да тръгва” и “това не е сън“…

Ще тръгнете ли и вие рамо до рамо в тунела с Артьом? Или прекалено много ви е страх от плъховете и останалите видими и невидими твари, които шумолят в тъмното? Ще ви дам един жокер – не се страхувайте от звуците в мрака, страхувайте се от липсата им.