Метро 2034 – мрак и светлина

Cover page of the novel Metro 2034

Cover page Metro 2034

Наскоро най-сетне обърнах и последната страница от вълнуващото (поне за мен) продължение на напрегнатата и завладяваща Метро 2033. Постапокалиптичната епопея за бавно гаснещата светлинка на човешката цивилизация, дълбоко в тунелите на московския метрополитен продължава и сред бушуващите думи, редове и страници на Метро 2034.

Дмитрий Глуховски ни отвежда далеч от станция ВДНХ – на другия край на картата на метрото – от сухия и лепкав мрак на Ботанический Сад в мокрия и кален ад на Севастопольская. Изглежда сякаш, че в контраст с ВДНХ дори и изобилието от електричество и боеприпаси не могат да спасят човечеството от надвисналата над него мрачна участ.

Станцията тръпне в очакване да чуе отговор, който не идва, изпратените бойни отряди не се връщат, а тунелите и телефонните слушалки са изпълнени с мълчание и нервно пращене…

Така горе-долу започва нашето ново приключение – изпълнено с нови герои, предизвикателства, мистерии и заплахи. Докато Метро 2033 се четеше на един дъх и държеше читателя в постоянно напрежение, то Метро 2034 е много по-дълбок роман, действието и напрежението често отстъпват място на дълбоките философски размишления и търсения на нашите герои. Самите герои разполагат с повече дълбочина и смисъл – минало, настояще и мисия водеща към съмнително и незнайно бъдеще. След прочитането на Метро 2033 и Метро 2034 оставам с впечатлението, че сякаш Глуховски е използвал 2033 за да ни въведе в своята вселената, да ни покаже мястото на действие, обстановката, околната среда, главните действащи лица, съдбата на хората. Но, че всичко това е било единствено с цел да ни подготви за 2034 – сякаш в него се крие истинското послание – закодирано зад диалозите и мислите на героите, скрито между редовете на романа.

Цялостното ми впечатление и усещане за Метро 2034 е за един по-зрял роман, за едно по-задълбочено пътуване из дебрите на човешката душа – несъмнено подобаващо продължение, което не отстъпва по нищо на Метро 2033 и показва отново огромния потенциал и талант в лицето на Дмитрий Глуховски.

Който прочете Метро 2033 несъмнено ще иска да отдели време и внимание и на Метро 2034 (пък било то и само заради факта, че е прочел последната глава от Метро 2033).

Метро 2034 е един мрачен роман за падението, за непрестанното търсене и блуждаене на човешката душа, но едновременно с това е и една своеобразна епопея за надеждата и за спасението.

Вратата на Абадон – Експанзията продължава…

Abaddons_gate_coverДве войни по-късно – Слънчевата система е в хаос… а нещо огромно, неизвестно и потенциално опасно е напуснало Венера и се е настанило в периферията на родната ни система и… чака, а може би претегля и оценява хуманоидните обитатели на този малък ъгъл от Млечния път?

Междувременно закърпените останки от флотилиите на Гравитационния кладенец (Земята) и Прашните (Марс) се надпреварват кой ще стигне пръв до този неизвестен обект за да може да… какво? Какво всъщност се надява да открие човечеството в този студен и тъмен край на Слънчевата система? Отговори на въпросите, които човечеството си задава от зората на времето или още повече въпроси без отговор? Знаем ли какво ни очаква от другата страна на мрачната и тъмна порта? Готови ли сме за сблъсъка с това което ни наблюдава от тъмната бездна на беззвездното пространство отвъд? А не трябва да забравяме и СВП, които също трябва да са там на всяка цена… за да отстояват своята независимост и идентичност, яхнали своя страшен великан на глинени крака…

Третата книга от поредицата за Експанзията е достоен наследник на Левиатан се пробужда и Войната на Калибан. Все така динамична и завладяваща Вратата на Абадон продължава историята на капитан Холдън, екипажа на Росинант и потайните действия на протомолекулата, изпратена преди милиони години от неизвестна цивилизация да изпълни мистериозната си мисия.

Вече отворена, Вратата остава мълчалива загадка – самотна на фона на обкръжаващия я вакуум и далечните звезди, поставяща множество философски и екзистенциални въпроси, които тормозят съзнанието на Преподобната Анна Воловодова, която се е отправила на пътуване за да се сблъска с нещо, което нейната религия не може да обясни. Капитан Холдън се отправя на пътуване, което ще го сблъска с най-дълбоките му страхове и кошмари без да подозира, че на опашката го очакват и врагове, жадуващи за отмъщение и неговото пълно унищожение. А човечеството се отправя на пътешествие, което може да отвори вратите към едно ново и светло бъдеще или да доведе до бързия му и ужасяващ край. Ще успее ли Вратата да обедини разкъсваното от предразсъдъци и различия човечество или ще доведе до още по-дълбоко му разделение?

Третата книга от поредицата за Експанзията ме впечатли и изненадата с неочакваното (поне за мен) развитие на сюжета. Вратата на Абадон съчетава в себе си дълбоки и добре развити персонажи в един наситен и грижливо изграден свят, динамиката, завладяващото действие и епичните битки на бойната фантастика и разсъжденията и въпросите присъщи за философските/религиозни космически епоси.

Ако първите две книги са ви харесали… то третата ще ви грабне и разтърси…