Шотландия – Ден 08 – Огън – Сайнт Андрюс

Денят е 23 Март – Петък. За този ден ще бъда наистина кратък или по-точно за тази нощ ще бъда изключително кратък, защото деня го прекарахме в произволно упражняване на първороден мързел и нежелание за излизане. Тоест цял ден прекаран в леглото.

За вечерта обаче имахме други планове – бяхме се разбрали с няколко човека да се съберем на плажа и да повъртим огън. Тръгнахме още по светло, като някъде по пътя се засякохме с едни юнак и една девойка(от общежитието), които бяха тръгнали на quest за закупуване на дълбок тиган за девойката, ние пък бяхме тръгнали към същия магазин в търсене на леснозапалими течности за вечерта. Ето, че се сдобихме с компания за сладки приказки по пътя към магазина, че и вътре в него(споменах ли, че котлоните в общежитията са малко странни и се изискват съдове с определено покритие на дъното иначе котлонът не се включва?). След като всеки си беше купил каквото му трябва двойката познати си замина по пътя към общежитието а пък ние отидохме да хапнем и да изчакаме идването на мрака.

С компанията се видяхме на плаж, който е по-малък и съседен на този на който празнувахме новата година. Беше тъмно и около нас подскачаха зайци навсякъде добре, че нашите хора бяха запалили вече огън та ги открихме лесно. Честно казано колкото повече се приближавахме, толкова повече огънят ми се виждаше малък и незадоволителен така, че когато слязохме на плажа и стигнахме нашата скромна компания аз не след дълго реших да претърся плажа за наличен дървен материал. Така след като повъртях малко огън, хванах един горящ пои в ръка и тръгнах в тъмното по плажа.

Да ходиш нощно време по плаж с факла в ръка е интересно и забавно занимание. В интерес на истината се натъкнах на няколко парчета дърво, че даже и на едно доста голямо, което буквално довлачих до “лагера”. Наред с това намерих празни бутилки, скъсана блуза, неизядена вафла…започнах да се чудя дали не е имало корабокрушение на този плаж и дали не трябва да започнем да търсим оцелели…

Останалата част от вечерта прекарахме в приказки, въртене на огън, жонглиране и бой с бухалки и т.н. След като решихме, че сме си задоволили пироманските наклонности изгасихме огъня, и се отправихме към един от градските пъбове където щяхме да се отдадем на хубава бира и начоси с люти чушки. Както се оказа, въпросната кръчма беше кажи речи на другия край на града, но въпреки това си добрахме дотам. Хапнахме, пийнахме и с вече бодра крачка се отправихме към общежитието за една заслужена почивка.

Заекът е сниман в абсолютен мрак и само по слух, извинявам се за лошото качество.

Средващ пост от серията тук.

Предишен пост от серията тук.

Шотландия – Ден 06 – Празници – Сайнт Андрюс

Денят е 21 Март – Сряда. Люлина имаше да ходи на някакви лекции по средата на деня така, че аз реших да се поразходя безцелно из града в търсене на нещо забавно и интересно. Използвах кракомобила за да стигна до центъра на града…избрах си една уличка и тръгнах по нея в търсене на нещо интересно за гледане или снимане. Не след дълго се натъкнах на едно доста интересно магазинче – същинска пещера на Аладин.

Curiosity shop – както се казваше магазинчето беше сборен пункт за всякакви неща, както антики, така и нови предмети. Всякакви непотребни дрънкулки(от онези, които имат свойството да събират количество прах право пропорционално на това колко ви радва да ги гледате на рафта в стаята), подаръчета, своеобразни джаджи, накити, игри, времеубиващи и времеспиращи средства.

Честно казано досега не бях виждал такава колекция от шахматни фигури и дъски – като се почне от Семейство Симпсън, мине се през Властелинът на Пръстените и се стигне до Междузвездни Войни. Различни музикални инструменти, карнавални костюми, ножове, мечове и т.н. – всичко това на няма и 20 квадрата площ. Сигурно прекарах поне един час в този магазин, поговорих си със собственика, опитах се да се спазаря за един нож – ръчна изработка от Мароко(за съжаление със собственика не бяхме на едно мнение за процента, който трябва да се смъкне от цената).

След като се разделих с магазинчето се отправих на обиколка към по-старите части на града, прочетох някоя и друга информационна табела…после Люлина се обади, че е приключила с лекциите и отидохме да хапнем нещо. Някъде там ми беше показана и една много интересна плочка на един от тротоарите – както ми обясни Люлина, навремето са убили някой на това място и плочката носи неговите инициали. Като студентите вярват, че ако даден студент стъпи върху плочката, трябва на определен ден от месец Май да влезне в морето иначе ще го скъсат на изпитите (интересни традиции, които даже се спазват).

Споменах ли, че въпросната вечер бяхме канени на плажа…да отпразнуваме Кюрдската нова година? същата вечер се добрахме с бодра стъпка до плажа, където вече се бяха събрали 20тина човека и бяха запалили огън – унищожаването на запасите от бира и вино беше започнало. Честно казано ми беше много приятно и интересно да видя как множество и най-различни хора(като етнос, националност и вероизповедание) се бяха събрали за да отбележат Кюрдски празник – при все, че кюрдите организирали събирането бяха само трима човека.

За огъня се бяха погрижили много находчиво – бяха минали през града и бяха събрали 3-4 изхвърлени от магазините дървени палети, които сега горяха много приятно на фона на вече залязващото слънце…

Като сравнително новодошъл и все още непознат за множеството Люлина ме запознаваше с най-различни хора(вече ми беше омръзнало да отговарям на въпроси тип…”харесва ли ти тука”…”какво мислиш за града…” и т.н. – бях почнал да давам вече произволни отговори без да му мисля много много), запознах се и с част от останалите българи в Сайнт Андрюс. Вечерта премина в много приказки, смях, прескачане на огън(никой не успя да се запали, но някои се опитаха), въртене на огън и т.н.

По някое време в далечината имахме възможност да наблюдаваме и друго зрелище – от близката военна база провеждаха нощно учение…в продължение на няколко часа изстрелваха осветяващи ракети и можеха да се видят прелитащите по дължината на хоризонта снаряди в параболична траектория. Учудващо, от всички присъстващи само аз и още един двама човека се усетихме какво се случва на хоризонта и трябваше да обясняваме на останалите, че това в далечината не са НЛО.

Когато огънят започна да гасне, пиенето свърши и задуха по-студен вятър, народа започна да се разотива в различни посоки. Изгасихме огъня, събрахме боклуците в няколко торби и се отправихме обратно към града(ходенето по тъмния плаж си има своя чар). Общата идея беше да се съберем някъде на затворено и да продължим купона…в крайна сметка всички се разотидоха и ние на свой ред се прибрахме в общежитието(след кратко спиране за пържени картофки).

 

Следващ пост от серията тук.

Предишен пост от серията тук.